ФАКТУАЛНО

За времето когато никой не ровеше по кофите за боклук, а бездомник беше непозната дума


Един разказ по повод статията  „10 причини да НЕ изпитвам носталгия по-НРБ”  Останах учудена от писанията на някого, който си позволява да плюе, съска и пише гнусотии за нашата родина.
Ще му кажа – ти, скъпоплатено мекере, може би си чел само „Винету”. Защото нямаш умствен заряд за класиката, за родните писатели и поети. Такива хора са готови да продадат миналото на България.

Не си ли си помисля въпросният автор, че има още живи свидетели на времето, което се опитва да черни. Къде беше ти, когато държавата се изправяше и отърсваше от последствията на войната и започваше нейното съграждане.  Всички малки и големи с ентусиазъм се включваха за изграждането на нашата държава. Нямало това и онова. Е, как ще има, като всичко беше опустошено. Изглежда си пропуснал важни моменти от новия живот, когато във всеки селски двор вече имаше по две леки коли, ама все нови, а не като сега само за скрап. Имаше работа за всички и човек за човека бе брат.

С конкурс бях приета да уча в образцовия механотехникум в София. Завърших и висше образование във ВМЕИ със специалност ДВГ (двигатели с вътрешно горене). После и педагогика. И всичко това безплатно. Целия си трудов живот съм била учител по ДВГ. Изучих децата на половин България по двигатели и автомобили. Имаше безплатно образование и медицинско обслужване. Завършваха умни, интелигентни, възпитани и ученолюбиви деца.
Къде е сега цветът на нацията? Няма ги в България. Платени клакьори от Запада кряскаха и подскачаха и прогониха децата извън родината. Навъдиха се убийци, крадци, мошеници, джебчии, наркомани, ислямисти и долни твари, които преди не вирееха. Нямаше безработни, нямаше гладни, които да ровят по кофите. Нямаше го този нравствен упадък и тази проституция. Филми с убийства заливат всички екрани – няма тема, няма възпитателна нишка. Агресия ни залива още от детските градини, училищата и всички сфери на живота на българина. Стига! Накъде сме тръгнали? Няма ли достойнство, гражданска отговорност и любов към родината…
 
Йорданка Иванова, София retro.bg
Снимка:www.lifebites.bg

1 коментар :
коментара
  1. Нещата никак не са елементарни.Реалният социализъм изживя своя пълен цикъл на развитие от идея, през бързо развитие, устойчиво развитие на достигнатото равнище и преминаване в необратима криза. Тя, кризата винаги се характеризира с това, че социално-икономическата система не удовлетворява установеното равнище на потребности на мнозинството от обществото, а същевременно нарастват мащабите на привилегии на властващите. В началото на развитието на социализма ходехме с цървули и дървени обувки, а при неговото рухване протестирахме, че не можем да си купим маратонки и това е възможно само в "Кореком" срещу валута. Такава обаче също не можеше всеки да купи, а само тези от властващата номенклатура. Достъпът до нея стана възможен само за нейните подрастващи отрочета. За тях се появиха привилегии за постъпване във ВУЗ, при приемане на работа и кариерно развитие. И народът излезе масово с простия и опасен клич:ОСТАВКА! Сполучи и "Демокрация" получи. Та оказва се не е достатъчно да се протестира, а трябва зад протеста да стои ясен проект за ЕФЕКТИВНА ПРОМЯНА. Това е много по-трудно отколкото да крещиш "Оставка". Също толкова лесно е да напомняш за доброто в старото време, да изтъкваш лошото на новото и да не си направиш труда да се замислиш за неговата промяна

    ОтговорИзтриване

Посетители гледат в момента: