ФАКТУАЛНО

Защо статуя на Ленин е построена в средата на Южния полюс?


В една мразовита и отдалечена от всичко част на Антарктида в продължение на стотици километри може да бъде видян единствено студеният, твърд и решителен поглед Владимир Илич Улянов, по-известен като Владимир Илич Ленин, който прониква сякаш през всички, пътувайки през кристалния и леден въздух. Този бюст е единственото нещо, което ще срещнете, взирайки се в сякаш безкрайния замръзнал пейзаж на Южния полюс . Пластмасовият му паметник, който може да бъде видян и до днес е издигнат на покрива на изследователската станция, от членовете на Третата съветска антарктическа експедиция. Днес бюстът е единствената видима част от станцията, като останалата част от сгрaдата е погребана дълбоко в снега.

Третата съветска антарктическа експедиция пристига на това отдалечено място на 14 декември 1958 г
Това място се нарича Точка на недостъпността, тъй като е най-отдалечената точка на континента на Антарктика във всяка посока от околните морета и океани, което я прави много по-отдалечена и по-трудно достъпен от географския Южен полюс. Достигането на Точката на недостъпността беше конкретна и абсолютна цел на Третата съветска антарктическа експедиция.
Експедицията е организирана като част от Международната геофизична година – период от средата на 1957 до края на 1958 г., по време на който се насърчава научния обмен между тогава враждуващите Изток и Запад. В действителност обаче това e още една възможност за Съединените американски щати и Съветския съюз, да се състезават за надмощие в Студената война. Само месеци преди това американците са създали станцията „Амундсен-Скот“ на Южния полюс, а СССР решава, че ще реагира, като първи ще достигне до Точката на недостъпността – най-отдалечената точка на Антарктика – и ще изградят там изследователска станция.

През декември 1958 г., непосредствено преди края на Международната геофизична година, екип от 18 мъже стига до Точката на недостъпност, движейки се с множество коли и ремаркета, натоварени с тежко оборудване и материали за сглобяване на мобилна сграда. След достигането на местоназначението си на 14 декември мъжете започнали да строят малка станция, включваща хижа за четирима души, радиостанция, две радио антени и куп метеорологични инструменти.

На върха на хижата е издигнат пластмасов бюст на Ленин, насочем към Москва
Станцията първоначално е била снабдена с храна и гориво за 6 месеца, но екипът бързо разбира, че станцията е твърде отдалечена, за да бъде постоянно използвана. След само 12 дни се налага да пристигне самолет, който каца на импровизирано летище в близост до станцията и спасява четирима от изследователите, докато останалите се наложило да бъдат евакуирани с шейна.

През следващите шест години станцията не е видяла нито един посетител. Чак до януари 1964 г., когато Деветата съветска антарктическа експедиция посещава мястото за първи път от построяването на станцията. Следващата година американски екип стигна до станцията и я открива в добро състояние, и че е перфектно заредена с консумативи, цигари и кибрит. Американците остават там за по-малко от седмица, докато правят своите проучвания, но преди да напуснат решават да се пошегуват с руските си колеги и завъртат бюста на Ленин, който първоначално гледа в посока Москва, но след тяхната „акция“ погледът на създателя на Съветския съюз е вече насочен към Вашингтон.


Руснаците се завръщат в станцията за последен път през 1967 г.
Следващото посещение е едва през 2007 г., четиридесет години по-късно, когато британски екип става първият, който стигна до Точката на недостъпност и до станцията без механична подкрепа. Станцията е вече покрита от снега, но статуята на Ленин все още се извисява над мразовития леден пейзаж.

 itravel-bg.com

Няма коментари :
коментара

Посетители гледат в момента: