ФАКТУАЛНО

25 години от убийството на Крушата-първата жертва на мафиотските войни в България


Четири изстрела от снайперска карабина „Симонов“ на шосето Ловеч-Троян слагат началото на гангстерските войни в България на 4 септември 1993 г привечер. Тогава  се извършва първото поръчково убийство в най-новата ни история. За съжаление в продължение на следващите  20 години това ще стане ежедневие за страната. Жертвата е недосегаемият в Ловешко борец Стефан Мирославов-Крушата.
Роденият в село Кирчево помак е държал в страх целия Ловешки район, твърдяха след смъртта му хората там. “Той до голяма степен беше травматизирал града - тогава се зараждаха силовите групировки и страхът беше голям”, спомня си 4 години след убийството  Галя Маринова - районен прокурор на Ловеч. 
Стефан Мирославов Ивайлов е борец, класически стил, който има две републикански титли за младежи, едно второ място на европейско първенство в Дания и второ място на световното в Колорадо спрингс. Последната му титла е през 1992 г., когато става републикански шампион в категория до 82 килограма.
Спортната му кариера започва от Ловеч. Там родителите му го записват в спортното училище и Крушата става пионерски шампион. След това го приемат в спортния интернат “Олимпийски надежди”. В това училище Крушата се сприятелява с бъдещите босове, които по-късно формират прословутата “Бригада на борците” и той става неизменна част от тях.
През 1988 г. лейтенант Стефан Мирославов, който вече е спортист на ЦСКА, е осъден за побой на 2 години затвор от Военния съд. Осем месеца от тях той излежава в Казичене. Помилван е през 1990 г. от тогавашния президент Петър Младенов. Заедно със съратниците си от тепиха започва да прави набези по магистралата около мотел “Божура” и “Изток”. По това време борците контролират грабежите, проститутките и валутните измами на мотелите.
След това Крушата започва бизнес с брат си Иван Цайса. Наели под наем два склада в тържището “Илиенци”, където продавали домакински уреди, цигари и алкохол. Полицейски източници твърдят, че Крушата е участвал в кражбата на два ТИР-а с бяла техника, които след това пласирал на “Илиенци” чрез няколко фирми фантоми. Доказателства за това не били намерени.
Борецът обаче е бил основна фигура в контрабандата на крадени автомобили в България. В малките селца около Ловеч полицията откри няколко работилници, където се префасонирали крадените коли. Месец преди убийството на Мирославов в село Малък Вършец беше разкрита подобна работилница. В нея бяха намерени 16 крадени коли.
Според анализи на МВР работилниците там са се контролирали от така наречената помашка мафия, чийто бос по това време е бил Крушата. Поне 4-5 изнасилвания тежат на съвестта на местния бос, казаха след смъртта му хората от Ловеч. В полицията обаче има само две следствия срещу него за нанасяне на побой. Борецът имал отвратително пиянство, ставал сприхав, пребивал без повод, трошал заведения. От юмруците му си патили дори униформени полицаи и местни следователи.
Месец и половина преди да бъде застрелян, Крушата участва в два побоя в Ловеч. След пиянски купон той пребил бармана на заведението “Бръшляна”. След това отишли в друго заведение и потрошили и племенника на братята каратисти Магеранови. Каратистите отговорили и се стигнало до масово меле.
Крушата няколко пъти е бил задържан в полицията в Ловеч, но бързо е пускан, защото от страх никой не е искал да свидетелства срещу него. 
На 4 септември 1993 г., събота,  Крушата гледа футболен мач в Ловеч между местния „Лекс“ и „Ботев“-Враца. После сяда в мецанина на интерхотел "Ловеч" и към 19 часа в недобро настроение подкарва вишневия си "Мерцедес Кабрио 560 SEL" към София. По това време Крушата живее с брат си Иван под наем в кв. Зона Б-18. Борецът има 8-годишен син, кръстен на баща му Мирослав. С майката на детето така и не сключва брак.
В злополучната вечер е трябвало да пътува с близкия си приятел Алейдин - Алчо, също известен борец, но той се отказал в последния момент. Крушата е смятал да се отбие на новобранска в родното си село Кирчево, но не успява да стигне до там. Защото на хълмче на пътя за Троян го чака снайперист. Въпреки, че мерцедесът на Мирославов лети по шосето с над 120 км. в час стрелецът не трепва. Изпраща четири куршума 7,62 мм в колата. Два от тях пробиват предното стъкло и оловото на единия пронизва смъртоносно лявата скула на Крушата, после облегалката на главата и изскача през гюрука на кабриолета. Военен, който има вила  на 2 км от лобното място на бореца се обадил на дежурния в МВР за пукотевицата. Минути по-късно полицията е на крак, а вестта се разнася из Ловеч. Стотици се изнасят с колите си натам да се уверят, че непобедимият борец е обгърнал мъртъв кормилото. След час от родното му Кирчево пристигат с коли над 200 души. Мнозина се тюхкат и се питат кой може да прониже от 100 м цел, която се движи с над 100 км/ч. Разследването ще покаже, че стрелецът е дебнел няколко часа жертвата и е имал осем секунди на разположение да изстреля четири куршума. Откъде е бил информиран, че Крушата идва по пътя точно в този час ще остане загадка. Тайна е и дали някой е следил бореца и е дал информация, че тръгва към София.
За да не се заличат следите, районът е отцепен на 5 км. Народът се разотива едва към полунощ, когато колата е откарана към двора на РПУ. При огледа на хълма, където е стоял снайперистът, са открити четири гилзи, хартийка от бонбон и следи от гуми на джип. Това е останало от стрелеца, който си е все така неизвестен вече 22 години.
На погребението на Крушата се стичат хиляди с луксозни лимузини. Плеядата олимпийски, световни и европейски шампиони води Боян Радев. От близките на Крушата го няма неговия съдружник Иван Кочев – Чомбе. Показното убийство на Крушата стряска властта. Да дирят убиеца се заемат от ЦСБОП, Националната служба за сигурност, криминалисти от Дирекция на полицията. Потърсена е помощ от тайните служби на Гърция и Русия. Основната версия на разследването е, че убиецът е снайперист, вероятно руски ветеран от Афганистан. Поводът затова е използваното оръжие снайперска карабина „Симонов“ с оптически мерник, приспособена за стрелба с патрони 7,62 мм за „Калашников“. Тази карабина тогава е на въоръжение в руската армия.
 
Половин година по-късно световната шампионка по спортна стрелба Нонка Матова, майор от МВР и оръжейният специалист Петко Кинкин правят оглед на лобното място и възстановка на стрелбата. Заключението от следствения експеримент е, че стрелецът не е майстор снайперист, а куршумът попаднал в скулата случайно. Двамата дори смятат, че оръжието не е имало оптичен мерник. Това доказвали различните ъгли на влизане и излизане на куршума от предното стъкло на колата. Убиецът се е целил в тялото, но стъклото е пречупило посоката на куршума нагоре към главата. Мнението на Матова среща опоненти сред следователите, а близките на Крушата го смятат за необективно. Така или иначе това няма значение. Защото година след първия показен разстрел в България делото за смъртта на Крушата е спряно. И така до 4 септември 2013 г, когато е прекратено окончателно поради изтичане на 20-годишната давност. Делото отива в архива.
Първата версия за руски снайперист е развенчана доста смешно. В медиите дори се появява името на стрелеца Сергей Тусгоичи, тиражират се и 3 негови снимки. Твърди се,  той е влязъл в България на 15 юли. Оказа се обаче, че информаторът на полицията за „руската връзка“ в разстрела на Крушата  Т. Борисов от Плевен е диспансеризиран от 5 години в местната психиатрия.
Според друга версия Мирославов е убит по поъчка на съдружника си Иван Кочев-Чомбе заради петролния бизнес. Чомбе отрича, а доказателства за тази връзка не са открити. Трета версия твърди, че Крушата е застрелян по поръчка на офицер от българската армия, чиято дъщеря Мирославов изнасилил. Офицерът наел за мократа поръчка бивше ченге да отмъсти за семейния позор. И тази версия не издържа. Въпреки, че да разследва на място в Ловеч е командирован шефът на отдел „Убийства“ в националната полиция полк. Ботьо Ботев, заедно с експерти от ЦСБОП и контразузнаването разследването не стига до никъде. След години на паметната плоча на мястото на убийството на шосето Ловеч-Троян някой оставя писмо, в което се казва, че подателят знае кой е убиецът и кой поръчителят. Авторът обаче се оказва с психични отклонения.
Братът на Крушата Иван си спомня след години, че Стефан очаквал края си.
"Навлязох там, където изобщо не трябваше да стъпвам. Оттам се излиза с куршум, но не в цевта, а в главата." Това признал на брат си само 2 седмици преди смъртта си Крушата. "Преди това 2 пъти пътува до Гърция да купува цигари и алкохол за склада в "Илиянци. Но явно е стъпил другаде, където не трябва. И ме заклеваше никога да не повтарям неговата грешка", спомня си Иван. Крушата явно намеквал за опасен бизнес. Какъв е бил той никога няма да се разбере.
По зловеща ирония на съдбата 10 години след разстрела на Стефан Мирославов същата съдба сполетява и единственият му син-Мирослав. Момчето заминава в края на деведесетте години на миналия век да живее при баба си и дядо си в Лос Анжелис. На връх празника Свети Валентин през 2003 г Мирослав и тъмнокожият му приятел Кийт Дозиър, са застреляни в кола впкв. Помона в Лос Анжелис. Покушението е заради Кийт, който участвал в една от враждуващи помежду си банди, е основната версия на следствието.
Мирослав, също борец, е погребан до баща си в село Кирчево.
Стефан Ташев, Nbox

Няма коментари :
коментара

Посетители гледат в момента: