Кога, как и по чия вина в Университетската библиотека ,,Св. Климент Охридски" изгоряха над 15 000 тома най-ценна литература?


Днес се навършват 74 години от едно адово денонощие - най-варварската бомбардировка над София в цялата й история! Предлагам проследяване на събитията през онези 24 часа.
На 10 януари 1944 г., ден понеделник, около 13:00 ч. столицата ни е нападната от общо 220 бомбардировача B-17 „Flying Fortress“ и В-24 "Liberator" (?!?!) и 110 изтребителя Р-38 „Lightning“.
Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета – 43 български от 6-ти изтребителен полк и 30 немски изтребителя. От софийските летища се вдигат 2/6 изтребителен орляк с 23 бр. Dewoitine D.520, 3/6 изтребителен орляк с 16 бр Messerschmitt 109G и от Карлово още едно крило (ято от четворка изтребители) Dewoitine D.520 от 4/6 изтребителен орляк, водени от кандидат-подофицер Тодор Розев. На бой в защита на София излита и германската ескадрила I./JG 5 „Eismeer“ с 30 изтребителя Me-109G, водени от своя командир кап. Герхард Венгел. Също така, през този ден от ПВО на София са изстреляни 1958 снаряда.
Какво се случва във въздуха? Във въздушния бой от българите са свалени 6 „летящи крепости“ и 5 изтребителя. Немците свалят още 3 бомбардировача, а ащитниците на София дават 2 жертви – загива подофицер Симеон Михайлов (самолетът му внезапно полита към земята и се разбива при с. Мало Бучино, вероятно загуба на съзнание поради тежък синузит) и германският изтребител кап. Герхард Венгел, убит край Радомир в бой с няколко вражески изтребителя.
Но адът тепърва предстои.
В 22 ч. същата нощ София е нападната от още около 80 британски самолета и въпреки изстреляните 1310 снаряда от зенитната артилерия противникът успява да нанесе още тежки поражения на града.
Равносметката е жестока! В резултат на дневното и нощното нападение на София загиват 947 души и са ранени 710. Тежко ударени са 3731 сгради – разрушени 93 държавни и 3211 частни сгради и 427 са полуразрушени. Хвърлените бомби над София са общо 1784. Жестоките въздушните удари на 10 януари силно разстройват обществения живот в столицата и започва евакуация. Тогава е постановена и евакуация на жителите. За нейните подробности може да се прочете в мемоарната книга на проф. Вера Мутафчиева ,,Бомбите". До 16 януари 300 000 жители напускат града.
Българите обаче карат самоуверения в огромното си числено превъзходство противник също да плати най-тежка цена. Командира на 3/6 изтребителен орляк капитан Чудомир Топлодолски с хората си се врязват в армадата и за броени минути са свалени три P-38G Lightning, а в хода на преследването на още осем напускат района, прочертавайки небето с димните си следи. Един от бомбардировачите е „прошит“ от точния огън на поручик Цвятко Загорски, отделя се от групата и се разбива в околностите на село Радибош. Девоатините атакуват фронтално, а резултатът от „кавалерийската“ им атака е, че още три бомбардировача започват да димят, стараейки се да запазят мястото си в бойния ред, който вече не съществува. В-17F с командир поручик Финч е с най-много поражения и се разбива край с. Кладница, Пернишко.
Първата вълна американски бомбардировачи не издържа и обръща курса към Италия, като увлича след себе си и останалите екипажи. Бомбите им са хвърлени без необходимото прицелване с желание да се напусне небето над София колкото се може по-бързо. Свирепата отбрана на българите потвърждава и емисията на Би Би Си на другия ден. В нея се съобщава, че общо 31 американски самолета ,,не се завръщат в базите си" след „мисията“ над Царство България.
Англо-американските бомбардировки над София са див, безчовечен, варварски акт, сравним и оприличим само с актовете на безцелно насилие, което виждаме у някои доста по-низши от човека природни създания. Независимо от обявената в края на 1941 г. ,,символична война" на Великобритания и САЩ, нашата страна нито е предприела по какъвто и да било начин във военни действия срещу тях, нито участва активно в бойните действия по фронтовете на Втората световна война. А също така, в тогавашния исторически момент нищо не показва, че възнамерява да го стори. Дори нещо повече - блаженопочившият цар Борис ІІІ Обединител само преди няколко месеца е отказал на поредното искане на Хитлер да изпрати войски на Източния фронт. Заключенията всеки може да направи сам пред фактите!

Автор: Антон Оруш
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
loading...

0 коментара:

Публикуване на коментар

АРХИВ 2

АРХИВ 1