ФАКТУАЛНО

Първото българско джендър стихотворение е на повече от 90 години! Всеки от нас го знае и си го е тананикал като малък!




Всеки от нас като малък си е пял песничката „От днес имам вече нови панталонки“… Оказва се, че песента не само е много стара, а и не става много ясно дали е писана за момче или за момиче… 
Съвсем в духа на съвременността и в частност на втръсналата на всички ни Истанбулска конвенция.
Някои си мислят, че в песничката става въпрос за извратена майка, която иска да направи сина си гей.
Според други малолетен трансджендър хейти майка си, защото го третира като обикновен кросдресър. Стереотипната мъжкарска роля на бащата никаква я няма, за сметка на някакъв страховит чичо, превърнат в травматичен източник на вина за цял живот.

Объркването е разбираемо, ако не си наясно с факта, че някога малките момчета са носели рокли от момента, в който пропълзят до към 3-4-годишна възраст…

А после - нямали сме джендър теми в детските градини. Европа да си води бележки. Там, където е тръгнала, ние оттам се връщаме.

А за протокола това  е стихотворение  писано от Веса Паспалеева (1900-1980 г.), ето го и оригиналният текст:



От днес имам вече нови панталонки. /2
В джобчето ми дрънкат семки и бонбонки. /2
Ще запратя всички рокли на тавана
да не би да хрумне някога на мама
пак да ме направи галено момиче,
че де ще се дена кат ме види чичо.
Черньо и Писана гледат от кьошето,
колко е порасло тази нощ момчето.
Пуякът на двора веч не ме закача.
Ах тез панталонки колко много значат.

Няма коментари :
коментара

Посетители гледат в момента: