Това е дядо Асен. Той е на 72 години. Физик по образование, човек по рождение и бездомник по принуда. Дядо Асен обитава улиците в пловдивския квартал „Кючук Париж“ и живее на една спирка. Вежлив е. Говори на "Вие", че дори си сваля шапката и леко се покланя на преминаващите жени. Той казва, че не е просяк, а скитник. Разликата е огромна.

Онази сутрин, идвайки към офиса, заварих три момчета от намиращата се наблизо гимназия да ритат раницата на клетия старец. По-шокиращото беше, че наблизо минаваха десетки хора и всички обръщаха поглед на другата страна и удобно предпочитаха да приспят съвестта си.

След като "възнаградих" най-наглото момче с един плесник зад врата, и тримата се разбягаха, като за себе си чух от грозни по-грозни епитети.

Върнах съдържанието в раницата на дядо Асен и му я подадох заедно с небрежно сгънати 5 лв. Човекът ме погледна благодарно, но после каза: "Какво правиш бе, момче. Я си взимай парите. На мен за какво са ми? Ти си млад - ще заведеш с тях някоя девойка да изядете по една торта. Ще се смеете, па ще я целунеш после".

Сетне старецът извади своето разпокъсано портмоне, изброи 50 стотинки и тръгна към близката машина. Купи едно кафе и с треперещи ръце ми го подаде. "Ето, за благодарност от дядо ти Асен. Да го помниш с хубаво."

 
Борис МИЛЕВ, Пловдив

0 коментара:

Публикуване на коментар

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

АРХИВ 2

АРХИВ 1