ФАКТУАЛНО

Как 300 гейове разбиха спартанците в битката при Левктра


В контекста на съвременните оживени полемики около термина „джендър”, прайдовете, ролята и правата на ЛГБТ общността в обществото е интересно да погледнем какви са били те през Античността.
Ако съвременния типичен гей обикновено е крехък мъж носещ розови ризки и работещ във фризьорски салон да кажем, то в Древна Елада той е бил далеч по-различен, дори съвсем противоположен на днешния.
В гръцката област Беотия, където се намира град Тива гейовете се явяват воинска прослойка от доблестни и уважавани мъже. За това говори многократно описваният от древните автори Свещен отряд на Тива.
Това е военна част от елитни бойци, съставен от 150 хомосексуални двойки, представляващ ядрото на тиванската армия. Отряда е сформиран от пълководеца Горгид през 378 пр.н.е. Той е създаден с идеята, че един влюбен мъж би имал мотивация да се сражава по-яростно и по-сплотено рамо до рамо с партньора си, пред когото не би искал да се изложи. Камо ли пък да побегне и да го изостави в боя, колкото и да е критично положението.
Трябва да се отбележи, че общественото мнение за хомосексуалните през Античността в цяла Елада е като цяло толерантно, а по-късно и в Рим. Макар при спартанците това да не е характерно, но за тиванците пък е. А при атиняните е характерна дори педофилията с млади момченца.
2
Изключение сред тези порядки прави известната и уважавана хетера (компаньонка) Фрина от Теспия. Тя обаче е предпочитана от мъжете не толкова поради външната си женска красота, колкото поради своята висока компетентност в политиката и философията, което за разлика от останалите жени в елинското общество я прави желан събеседник и за чисто „мъжки” приказки.
Въобще в повечето области на Елада на почит е атлетичността на мъжката физика и съответно самите мъже й се възхищават и боготворят в доста по-голяма степен от общоприетото днес. При олимпийските игри тогава всички участници се състезават чисто голи. Като само мъже имат правото да участват в тях, както и само мъже имат право да ги наблюдават като публика. На олимпийските игри участва и самият Александър Македонски, а и неговите хора впоследствие възприемат типичните елински вкусове и поведение спрямо мъжете.
Така по подобен начин и в Тива голяма част от иначе коравите и свирепи воини обичат и се възхищават на себеподобните си. Именно от такива е съставен Свещения отряд и впоследствие практиката показва, че той е изключително ефективен.
След Пелопонеските войни Спарта доминира над Елада и установява властта си включително и в Беотия където се намира Тива. През 371 пр.н.е. тиванците въстават водени от лидера си Епаминонд. Още в ранните си години той дава пример за бъдещия Свещен отряд като в една битка излага на краен риск своя живот за да спаси този на партньора си Пелопид, което ги сплотява за цял живот.
3
Епаминонд е прочут като доблестен воин с невероятна физика, но и като невероятно добър пълководец и тактик. А също и с още по-редки и ценни качества като неподкупност и липса на жажда за повече власт. Той никога не се жени през живота си въпреки обществения и политически натиск над него да остави наследници, най-вече синове разбира се. На това обикновено той отговаря, че победата при Левктра е негова дъщеря, която ще живее вечно.
Сблъсъкът при Левктра се завръзва на 6 юли 371 пр.н.е. когато в Беотия пристига спартанският цар Клеомброт заедно с 10 000 хоплити (тежковъоръжени пехотинци) от Пелопонес за да подчини отново областта. Беотийците, които пресрещат нашественика са на брой едва 6000, но разполагат с по-добра конница от пелопонеската, както и с по-добър стратег в лицето на Епаминонд.
Той предприема неочакван от врага и от общоприетото подход. Дотогава бойния строй наречен фаланга винаги е построяван в права линия и с разполагане на най-елитните части в дясното крило („крилото на честта”), където Клеомброт разполага елитния си отряд от 700 спартанци, а на лявото си крило – по-неопитните войници на пелопонеските си съюзници.
Епаминонд обаче решава да разположи ядрото си, заедно със Свещения отряд, в левия си фланг (тоест срещу десния на Клеомброт), а по-слабия си десен да дръпне на по-задни позиции. Така докато достигне врага до по-слабите му задни позиции той губи време и се разпилява, паралелно с това и тиванската конница успява да надделее над пелопонеската.
Отделно поради по-малобройните си сили той не се старае да ги разтегне така, че да покрият целия по-дълъг противников боен ред, ами ги скупчва по-близо, особено в ядрото, където подсилва дълбочината на строя – въвеждайки цели 50 редици от хоплити с копия, вместо стандартните между 8 и 12.
Така силния фланг атакува двойно по-бързо, докато слабия отстъпва и увлича врага.
Скоро след челния удар на двете фаланги пада убит спартанският цар Клеомброт, елитните спартанци все още се държат достатъчно здраво и удържат, докато Пелопид не въвежда в боя срещу тях Свещения отряд и не резбива фалангата им обръщайки ги в бягство. Виждайки какво става на десния фланг моментално се разбягват и пелопонесците от центъра и от левия фланг. В битката загиват над 4000 пелопонесци и само 300 беотийци. Смайващо е и, че отрядът на легендарните спартанци дава цели 400 убити от общо 700, катастрофална загуба от която те дълго след това не успяват да се възстановят и тяхната слава постепенно започва да залязва.
Парадоксалното е, че в зората на тяхната слава и могъщество, когато се води най-емблематичната тяхна битка при Термопилите през 480 пр.н.е. срещу безкрайните персийски орди на Ксеркс спартанците са само 300 хоплита. Точно толкова колкото са и тиванците от Свещения отряд, които ги разбиват при Левктра.
Тяхната слава и доминация обаче трае доста по-кратко, едва около четвърт век. След внезапната смърт на Епаминонд в битката при Мантинея тиванците се връщат към традиционната си отбранителна политика и скоро след това Атина ги измества от водещата им позиция в Елада, много от съюзниците на Беотия започват да се откъсват от влиянието й преминавайки на страната на Спарта или Атина.
4
Така Елада отново влиза в период на изтощителни политически и военни противоборства, докато накрая от север не се появяват македонците водени от Филип ІІ, бащата на Александър. Който междувпрочем в младините си пребивава за известен период в Тива и вероятно именно от тиванската фаланга взима и доразвива бъдещия модел на страховитата македонска фаланга, която под ръководството на сина му ще разбие всички армии от Босфора до Индия в следващите десетилетия.
Това бележи и края на Свещения отряд, който също е прегазен от многобройните македонски войски в битката при Херонея през 338 пр.н.е.
Нито един боец от тристата тиванци от отряда не се предава, всичките остават да се бият докрай и умират заедно рамо до рамо с партньорите си. Откривайки телата им след битката Филип заявява пред хората си: „Ще убия всеки, който се осмели да каже, че тези мъже са вършили нещо низко!”

Няма коментари :
коментара

Посетители гледат в момента: