За митовете за икономическото величие на България през царско време, прекъснатия полет от злите комунисти от студена Русия:
___
……… На 25 януари 1939 г. в Народното събрание на царство България, министърът на земеделието Иван Багрянов заявява:
„Имах случай да го кажа и друг път: ние сме земеделска страна БЕЗ ЗЕМЕДЕЛИЕ…Ние нямаме излишъци от зърнени храни. Ние изнасяме не излишъци, а само туй, което крадем от устата на нашия народ и неговия нещастен добитък. (Общи ръкопляскания). Ръкопляскат му същите депутати, които по-късно бяха осъдени от Народния съд и които съставляваха така наречения елит на царска България. Очевидно и те напълно споделяха тъжната констатация на царския министър Багрянов.
А ето как описва в изказване пред Народното събрание на 12 март 1940 г., жизненото равнище на народа в България през 1939 г, един от тези депутати, подкрепящи режима, Серафим Георгиев:
„Това показва, че картината на българската мизерия е страшна….Аз мога да ви припомня картини от Берковско, които видях с очите си: едно дете ядеше симид вместо сирене с царевичен хляб. Мога да ви прочета данни…,че
19,5 % от селските семейства живеят в тухлени, а 61 % в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тия стаи се и готви.
Нямат кладенци 57 % от домакинствата;
нямат клозети 17,4 % от тях.
Нямат кревати 20 % от домакинствата, а останалите 80 % от тях имат средно по два кревата за шест души.
Нямат маса 28,5 % от домакинствата, а 36 % нямат стол.
Нямат печка 28 % от домакинствата.
Нямат юрган 36 % от тях.
Нямат дюшеци 46,5 %, а 34 % нямат никаква постеля.
Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито понеже 53 % от домакинствата нямат нито един шкаф.
Измиването на тялото през зимата е непознато. Долните дрехи обикновено са така замърсени, че са хванали кожа от кир. Ето това са покъртителните условия за закъснелоста на българския живот”.
Важно е отново да се подчертае, че това са оценки, направени от министър и народен представител, свързани с властта, които по-късно са осъдени от Народния съд, и тези оценки са произнесени от трибуната на Народното събрание, като са толкова очевидни, че не само никой не прави опит да ги оспори, а са посрещнати с общи ръкопляскания. Без съмнение, оценката на Багрянов и Георгиев за икономическото развитие на България през 1939 г. е много по-критична от тази на Мадисън. Не би могло да се очаква нещо друго в малка държава, подложена на безмилостна експлоатация от големите империалистически хищници.
По данни също на народен представител, посочени в парламента, от 1885 до 1935 година България е получила външни заеми на стойност 40 милиарда лева, а е изплатила 210 милиарда лева по съпоставими цени. Допълнително само печалбата която чуждия капитал е изнасял всяка година извън страната е била средно по 2 милиарда лева.
Да правите случайно аналогия със сегашното ни положение в ЕС ????
Използваната литература :
Стенографски дневник на Народното събрание 1939 г
Стенографски дневник на Народното събрание 1940 г
Благодарение на Emil Vladimirov
🙂
http://archive.septemvri23.com/Bg_kapitalizxm_socializxm.htm
___
Какво чакате?
Разпространявайте! Лъжата на СМРАД пропагандата няма да се самоубие, и самоизтрие! Борба трябва!
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
loading...

0 коментара:

Публикуване на коментар

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

АРХИВ 2

АРХИВ 1