Бъдните поколения трябва да знаят, че България е била индустриална страна, една от 30-те държави, участващи в световния експорт на машини. Създавали сме технологии и продукти, които могат да бъдат гордост за всяка нация! Без тази памет е невъзможно ново възраждане на България. За високия български индустриален интелект има безброй доказателства. Ето някои от тях:

Българската енергетика
До средата на 20-и век бяхме последни в Европа по енергийни мощности. От 1945 до 1990 г. те нараснаха 120 пъти! Стигнахме Белгия и Австрия. Изпреварихме Дания, Португалия и Гърция. Изравнихме се с Европейския съюз.

Енергийната ни стратегия, проектите, инженерната реализация се изпълняваха от забележителния научен център “Енергопроект”. Създаден през 1948 г., той обедини творческите сили на няколко поколения специалисти и стигахме върховете на световната енергетика:
Енергопроект
  • АЕЦ “Козлодуй”. Проектирана и строена съвместно от руски и наши специалисти, с мощността си 3760 MW осигури 45% от електропроизводството на страната! Тя е една от големите атомни електроцентрали в света!
– ПАВЕЦ “Чаира”. По мощност (861 MW) и по проектно решение (турбопомпената зала е на 360 метра под земята, в каверна с размерите на зала 1 на НДК) няма европейски аналог! Каскада “Белмекен-Сестримо”. С трите електроцентрали (първата от които е ПАВЕЦ), с обща мощност 735 MW, е международна рядкост!Заема водещо място между действуващите ВЕЦ и ПАВЕЦ в света.
– Каскада “Арда” – с обема на трите й язовира 1,15 млрд. куб. м, е една от най – големите в Европа!Ivaylovgrad-dam-wallnxmtvz
– Източномаришкият енергиен комплекс. Горивната му база са лигнитни въглища с най-ниска калоричност – 1400 ккал/кг. По екологични изисквания две от централите са с железобетонни комини по 325 метра – най-високите в Европа!
/Сега абсурдът на капиталистическата непланова икономика е следният: “… Най-големият трън в очите на всички е проектът на ХХI век – АЕЦ “Белене” (започнат преди 89 г. и спрян след избухването на демокрацията). Изграждането на 2000-мегаватова ядрена мощност обедини цялото анти-ядрено лоби не само у нас, а и в чужбина. Начело е целият източномаришки енергиен комплекс. Той вече дава близо половината електроенергия на България и на него се възлагат огромни надежди да отстоява енергийната независимост на страната за десетилетия напред. Изграждането на една огромна ядрена мощност ще заплаши бъдещите продажби на електроенергия от ТЕЦ-овете…”/
– Производството на водни турбини и тенератори.
До 1950 г. у нас са изработвани водни турбини с мощност до 10 КW. През 1954 г. произведохме турбина и генератор с мощност 700 КW. В 1960 г. изнесохме в Китай 30 турбогенераторни комплекта за ВЕЦ. Към 1980 г. вече работеха 30 ВЕЦ с 80 български турбогенератори с обща мощност 840 МW. Венец на турбостроенето ни са трите агрегата за ПАВЕЦ “ЧАИРА”, всеки с мощност 215 МW по чертежи на “Тошиба”, Япония.
  • Нашите енергетици проучваха, проектираха и строиха енергийни обекти за сложни геоложки, земетръсни и други условия в Ливан, Йордания, Кувейт, Сирия, Ирак, Алжир, Либия, Румъния, Чехословакия, Испания.
  • Благодарение на енергийната ни стратегия през целия период 1950-1990 г. България беше сред европейските страни с най-редки и кратки сътресения в енергоснабдяването! Няколко поколения българи изнесоха на гърба си строителството на енергийния отрасъл, който към 1989 г. зае 18% от националните промишлени фондове.
След 1990 г. управленската ни прислуга на чужди сили упорито подготви взривяването на енергетиката:
  • Разруши мозъчния й център “Енергопроект”. Старателно организира националното престъпление – закриване на АЕЦ “Козлодуй”. – Спря строителството на АЕЦ “Белене”. – Разпродаде електроразпределителната система. – Ликвидира енергомашиностроенето. Днес дори 100-киловатова водна турбина трябва да се внася от чужбина! Чужди фирми, които трябва да се учат от нашите енергостроители, получават поръчки за строителство на енергийни обекти у нас. Каскадата “Горна Арда”, 4 пъти по-малка от каскадата “Арда”, която е българско инженерно решение и изпълнение, се възлага на чужденци, не построили нито един енергиен обект! Това е грозно унижение на нашия индустриален интелект!
МЕТАЛУРГИЯТА
До 1950 г. България няма металургия. Към 1989 г. вече произвеждахме 3 милиона и 300 хиляди т стомана и бяхме 27-ата металургична страна в Света.
Стратегията, проектите и изпълнението се водеха от крупния научно-проектантски център “Металургпроект”.
Нови технологии и продукти разработваха институтите по черна и цветна металургия, катедри във ВХТИ и ВМЕИ, Институтът по металознание към БАН, институтите по леене, по металокерамика и прахова металургия.
“Стомана” – Перник

“Стомана” – Перник
Мощни колективи от специалисти при металургичните комбинати в Перник, Кремиковци, Бургас, Пловдив, Пирдоп даваха живот на техните и на свои нови технологии и продукти:
Scan-140306-0015– Корабна ламарина. От 1970 година българското корабостроене работеше изцяло с местни метали.
– Бронестомани. От 1972 г. металургията ни осигуряваше нуждите на танкостроенето с наши стомани.
– Студеноогънати олекотени профили.
– Валцовани стомани за транспорта и мините.
– Студеновалцована ламарина , в т.ч. с метални и пластмасови покрития.
– Щранговани профили за кари и асансьори.
– Радиални профили и тръби вкл. за цеви на стрелково оръжие и стволове на оръдия.
– Центробежно ляти тръби, вкл. неръждаеми, по технология и оборудване на инж. Емил Петков.
– Непрекъсната разливка на стомани.
– Електрошоково претоплени стомани в сътрудничество с института “ПАТОН” в Киев.
– Прахова металургия и металокерамика, развивана десетилетия от колектива на проф. Радослав Тодоров.
– Вакуумно леене на качествени отливки. – Патентът на инж. Александър Вълчев за специална обмазка на електродите на електродъговите пещи, увеличаваща живота им с 30%, бе закупен от много фирми, в т.ч. от Канада и Великобритания.
– Изработихме от наша микролегирана с азот стомана 10Г2САФ за металните конструкции на сибирските заводи в зоната на вечния мраз. С тях участвахме в междудържавната интеграция за газ от Русия.
– Получихме за тази стомана международен сертификат за производство на газопроводни тръби. Заваряването й успешно бе решено от д-р инж. Марин Белоев и от чл.-кор. проф. Любомир Калев.
– Леенето с газово противоналягане по метода “Акад. Балевски – проф. Димов” е едно от забележителните открития в световното металолеене през изтеклия 20 век! По този метод:
– Произвеждахме сложни и дебелостенни отливки за военнопромишления комплекс.
– Член.-кор. проф. Янко Арсов създаде високояки отливки от азотирани стомани, в т.ч. и корабни винтове. Вече имаме стомани със съдържание на азот до 3%, което е невероятен успех! В тях скъпият никел се заменя с най-срещания газ в земната атмосфера. С наши леярски машини и технологии работят най-големите световни производители на алуминиеви джанти. Над 600 машини за леене с противоналягане леят 50% от кокилните алуминиеви отливки в света!
Всичко изброено вече е унищожено, или е пред рухване. Че това се прави по чужда поръчка, се вижда от следния пример: на наша територия са положени 70 хил. т газопроводни тръби. От тях 50 хил. т са от българска стомана, произведени от Завода за спирало шевни тръби в гр. Септември. Другите 20 хил. т са вносни право шевни тръби. Всички досегашни 13 аварии по технически причини са при вносните тръби! Няма нито една авария с наша тръба! Въпреки това заводът ни бе разрушен под претекст, че бил с остаряла технология. А в Турция сега се строи нов завод точно по тази технология!
Българската химия
През 1945 г. беше в зародиш. Внасяхме дори сода каустик и син камък!
Към 1989 г. отрасълът вече произвеждаше годишно:
Нефто-химическият комбинат в Бургас

Нефто-химическият комбинат в Бургас – 1974 г.
– 2,5 млн. т минерални торове
– 1 милион тона калцинирана сода
– 400 хил. т пластмаси
– 1,8 милиона броя автомобилни гуми
– 20 хил. т химикали за растителна защита
– Преработваше 12 млн. т суров нефт
– Имаше 11% от националните промишлени основни фондове.
– Даваше 8,5% от националната промишлена продукция
– Осигуряваше 20% от постъпленията от западна валута
– Поддържаше 100 000 работни места
“Химпроект” водеше инвестиционното развитие на отрасъла. Двадесет научноизследователски институти, много катедри във ВУЗ, БАН и развойни бази с 1500 научни дейци осигуряваха научната дейност. Те поддържаха тесни връзки със световния научен и делови свят.
Химпроект-Варна
– Българският карбамид имаше неограничени пазари.
– Заемахме 4-то място в света по производство на калцинирана сода.
– Държахме 17-а позиция по производство на пластмаси.
– В изкуствените текстилни влакна изпреварвахме Франция, Италия, Белгия, Испания, Канада.
– Произвеждахме или таблетирахме от вносни субстанции всички масови лекарствени средства.
– Първи от източноевропейските страни организирахме производство на спринцовки за еднократна употреба.
– Закупихме лицензи и марки за съвременна козметика. – Огромният износ в Русия ни направи първи в света по производство на пасти за зъби.
Всичко това вече е ликвидирано.
Стопанския химически комбинат край Видин, 70-те

Стопанския химически комбинат край Видин, 70-те
Машиностроенето
Най-ярко показва растежа на индустриалния ни интелект
В 1945 г. в България имаше десетина предприятия и 50 работилници с общо 4000 работещи и не повече от 200 инженери. Бях в първия випуск на новия машинен факултет на Държавната политехника. Едва намирахме работа за задължителния студентски стаж. В 1950 г. с месеци стояхме като безработни млади инженери.
В 1989 г. в отрасъла работеха 730 завода, 430 хиляди работещи и 35 000 инженери. 5000 научни дейци създаваха нови технологии и машини в 30 научноизследователски института.
С 5% от националните основни фондове машиностроенето осигуряваше 20% от обществения продукт и 55% от износа на България.
В завода за производство на дизелови двигатели - Варна, 70-те

В завода за производство на дизелови двигатели – Варна, 70-те
Това бяха плодове на индустриалния ни интелект. Първата конструкторска организация “Машпроект” заработи още в 1949 г. От нея излязоха проекти за преси, компресори, помпи, вентилатори, водни турбини, парни котли, дизелови двигатели, повдигателни кранове, минни машини. Последваха – Централен научноизследователски институт по машиностроене, Институт за проектиране на машиностроителни заводи “Машелектропроект”, отраслеви институти и развойни бази. Този научен комплекс изгради отрасъла.
Транспортното машиностроене
Първият български електрокар се появи в 1951 г. След 3 десетилетия изнасяхме годишно 83 хиляди електро- и мотокари. Три бяха световните фирми в тази област: “Кларк” – САЩ, “Тойота” – Япония и “Балканкар” – България.1267635770_sofia_balkancarprogress
/Тук не можем да не отдадем почит на култовата реплика на сините шамани, която ще остане като ярък бисер: че японците купували нашите мотокари, заради чугуна. Изглежда е имало голям глад за чугун по света, а в България се е намирало някакво извънредно находище, защото нашите мотокари се купуваха на 5 континента и то с десетки хиляди – включително и от най-развитите “демокрации”./
Закупихме лицензи за основни карни възли от най-реномирани фирми, производителки на хидравлика, пневматика, електроника, механика, дизелови двигатели, тягови акумулатори. Това развитие се ръководеше от д-р инж. Пантю Карапантев, д-р инж. Николай Георгиев, инж. Илия Ивановски. – Първият ни електротелфер е от 1952 г. След 30 години износът стигна 150 000 броя годишно, бяхме сред петицата световни производители. Пионер в тази област бе рано загиналият инж. Марчев.
Комплектна техника за складова механизация усвоихме в края на 50-те години. След 3 десетилетия изнасяхме в десетки страни машини за обработка на стелажи с височина до 24 метра и при скорост на придвижване на палетите до 120 м/мин., с телеуправление, с програмно адресиране и с робокари. Тази система се създаде от инж. Илия Джагаров и инж. Тодор Мутаров.
Днес транспортното машиностроене е разрушено! Производството на кари намаля 20 пъти.
Корабостроенето
От Освобождението до 1945 г. е произвело 86 плавателни съда с обща товароподемност 15 500 тона. Най-големият кораб е бил с товароподемност 800 тона. От 1945 до 1990 г. са произведени 1450 плавателни съда с обща товароподемност 5 милиона тона. От износ на кораби спечелихме 2 млрд. щ. д. (5 пъти повече от инвестициите за отрасъла).
Танкера “Хан Аспарух”

Танкера “Хан Аспарух”
Корабостроителният завод във Варна, проектиран и построен от наши специалисти, е един от най-съвременните в Европа. Цикълът до готов кораб може да бъде 3-4 месеца! Той произведе танкера “Хан Аспарух” с товароподемност 100 хиляди тона. С помощта на ООН (ПРООН) във Варна бе построена хидродинамична лаборатория, даваща възможност да се изпитват корабни модели и корабни винтове за сложни комбинирани ситуации. Научно-изследователският и проекто-конструкторският институт по корабостроене във Варна първи в социалистическите страни въведе автоматизирано проектиране на кораби с електронно-изчислителна техника.
Русенския кораб “Белокаменка” – 340000 брт

Русенския кораб “Белокаменка” – 340000 брт
Корабостроенето бе създадено от блестящи специалисти. Ветераните инж. Саул Кючуков и инж. Стайко Стайков обучиха хиляди корабостроители. Инж. Петко Даракчиев и проф. Валериан Минков проектираха доковите камери при сложна геология. Инж. Матров и инж. Мураданларска са автори на сложните производствени технологии.
Отрасълът бе ръководен от талантливи стопански дейци: инж. Георги Георгиев, Панчо Петков, инж. Дочо Дочев, инж. Тодор Ганчев, инж. Иван Лазаров, инж. Слави Георгиев, инж. Злати Златев, инж. Богданов, Тремол Иванов и много други.
Варненската корабостроителница (КЗ „Георги Димитров”), 70-те

Варненската корабостроителница (КЗ „Георги Димитров”), 70-те
След 1990 г. се постигна невероятното – корабостроителната индустрия бе доведена до фалит! Перлата на европейското корабостроене – ККЗ, Варна бе продаден за 1 щ.д.!
Инвестиционното машиностроене
До 1945 г. не беше известно у нас дори като понятие. Индустрията работеше само с вносни машини. През 50-те години се появиха първите ни заводи, съоръжени с българска техника.
Заводът за пектин в Перник проектирахме под ръководството на инж. Иван Байчев. Завършил и работил в Германия, той донесе в паметта си технологичната схема и конструкциите на машините.
Сега: Ако заработи известният в миналото с производството на пектин и плодови сокове пернишки завод, който е единствен на Балканския полуостров, това ще е не само успех…
Заводът за цимент в Димитровград бе оборудван изцяло с български машини. Под ръководството на инж. Петко Башев и инж. Илия Илиев конструирахме трошачките, ситата, елеваторите, шнековите транспортьори, 40-метровата въртяща се пещ за клинкер.
Флотационната фабрика в Кърджали бе съоръжена с наши топкови, конусни, челюстни, чукови мелници и трошачки, транспортьори и флотационни басейни.
Днес: Кърджалийската фирма “Монек-юг” ще оборудва флотационна фабрика, която ще бъде построена в турския град Чанаккале.
Заводът за помпи във Видин заработи в началото на 50-те години. През 80-те години произвеждаше годишно 100 000 помпи, вкл. за големите дунавски помпени станции. Експортираше 95% от продукцията си и конкурираше световни фирми, в т.ч. и “Сигма”.
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
loading...

0 коментара:

Публикуване на коментар

АРХИВ 2

АРХИВ 1