България се къпе в злато, а чуждите колонизатори я ограбват и за нас остава само екологичната катастрофа. Това е една от най-разпространените тези на родните любители на конспирацията. Популярността й има просто и логично обяснение – позицията на жертва e универсалното извинение за неуспехa и бедността на всеки народ.


Нека да илюстрираме икономическата част на темата с някои основни факти, така че всеки разумен човек да може сам да си отговори на въпроса в заглавието. Унищожаването на околната среда заради златодобива е друг мит, който обаче не е обект на този текст. 

Колко злато притежава България? 
Колкото има в трезорите – около 40 тона – там се движим в топ 50 на света. Геоложките ресурси обаче са нещо различно. На теория ги има, а достоверната им оценка е за около 450 т. злато в проучените находища. На практика, могат да бъдат извлечени и от тях да има полза само след няколко нетривиални стъпки:
а) да бъдат доказани запаси (количества, чиито добив е технологично възможен и икономически ефективен),
б) да се инвестира и да бъдат добити рудите и
в) да бъде извлечен чист метал от тях. 
Колко злато добива България? 
Малко – около 7.3 т./г. златен еквивалент през 2015 г. (според Геоложката служба на САЩ) основно под формата на концентрати, а не метал. Да, в Европа се движим на 3-4-то място, но на фона на световния добив от 3 100 т./г. и страни като Китай, ЮАР, Русия, Австралия сме капка в морето. До 60-те години основен източник е била мина Злата в Трън, а след това рудник Челопеч, като през 80-те години са се добивали около 2 т./г. злато, с които НРБ редовно е покривала дълговете си към СССР.

През 2015 г. около 4.8 т. (65%) се добиват от ДПМ Челопеч, а останалите идват основно от Горубсо-Кърджали, Елаците-Мед и Асарел-Медет. Големият ръст в последните години се дължи преди всичко на учетворяването на производството в Челопеч след закупуването на мината от Дънди Прешъс Металс. 
Кой изнася злато от България? 
Канадците от Дънди, разбира се!? Всъщност не точно. ДПМ Челопеч добива меден и пиритен концентрат с различно златно съдържание, като стойността на медта и златото в тях е горе-долу еднаква (вкл. и доста сребро). Да, навремето те искаха да го преработват на място, но за съжаление активистите и властите смело прогониха тази инвестиция и днес ДПМ Челопеч изнася концентрати през половината свят, за да бъдат претопени в Намибия, Китай и други места. И така, добавената стойност от производството на метали отлетя завинаги надалеч.

Единственият значим производител на крайни благородни метали в България е КЦМ АД край Пловдив – по около 300 кг. злато и 50 т. сребро годишно. Те преработват добива на руда от някои родопски находища и рециклират излязло от употреба електронно оборудване и получават краен метал. Продават ги на този, който дава най-добрата цена, включително на БНБ, и никой няма право да ги обвинява за това. 
Кой добива най-много и най-ценни метални руди в България? 
Българските компании Елаците-Мед и Асарел-Медет добиват около 7 пъти повече руда от ДПМ Челопеч, а годишните им приходи са средно с около 100 милиона лева по-високи. Да, техните концентрати съдържат основно мед и малко злато, но какво значение има това – важна е стойността на метала, а не цвета му. Слава Богу, концентратите им се преработват от Аурубис в Пирдоп, тоест и добавената стойност от този процес остава в България.

И благодарение на това, Средногорието днес е „Мека“-та на българската тежка индустрия, като произвежда повече добавена стойност на зает дори от София. Факт! 
Кой плаща най-високи концесионни такси в България? 
ДПМ Челопеч е най-големият платец на концесионни такси – през 2015 г. плаща 13.8 милиона лева или 18.5% от всички концесии в страната. Това е малко странно на фона на по-ниските им общи приходи, но е факт. Горубсо-Кърджали и някои други малки играчи също добиват златосъдържащи руди, но в доста по-малки количества. Концесионните такси обаче са само върха на айсберга – през същата година ДПМ Челопеч внася в държавните фондове, под формата на данъци, такси и осигуровки, допълнителни около 50 милиона лева. Като добавим и инвестициите в рудника, заплатите и плащанията към доставчици, бързо установяваме, че в страната остава много повече, отколкото се изнася към акционерите. Да не говорим за инвестицията на зелено в Крумовград! 
Защо българската държава не добива сама златосъдържащи руди? 
Защото не знае и не може. През 1994 г. държавният рудник Челопеч, чиято дейност е пълнила хазната на НРБ/БКП от 1954 г., е пред ликвидация. Защото държавата не намира пазари за концентрата, нито инвестира в модернизацията му, нито търси нови запаси. Рудникът, а с него и поминъкът на региона, са спасени благодарение на частичната приватизация и последващо концесиониране през 1999 г. Само че тази работа се оказва сложна дори и за частния бизнес и до 2004 г. положението не се подобрява особено. Тогава фалиралата отново мина бива закупена от Дънди Прешъс Металс.

А големите печалби, за които четем по вестниците, идват след дългогодишен труд и стотици милиони долари инвестиции. И голяма част от тях бива инвестирана веднага обратно в търсене и модернизация, защото добивът функционира успешно само по този начин. Свръхтехнологичната и печеливша мина, която виждаме днес, нямаше да бъде възможна, ако концесионните такси бяха твърде високи и сделката не се беше случила. Точно толкова просто е.

Ако не беше концесиониран, днес от рудник Челопеч щяха да са останали само една запечатана шахта, огромни пропадания на повърхността и старо хвостохранилище, което щеше ежедневно да трови река Тополница и селата наоколо. Като тези на бившите Медет, Елшица, Радка и десетки други, зарязани от държавата в пълна разруха стари мини.

Коя компания най-често печели приза „Най-голям корпоративен дарител на годината“ в България? 
ДПМ Челопеч. Защото към концесионните такси и данъците ежегодно добавя и над 1.3 милиона лева дарения, които в голямата си част също остават в Средногорието. Второто място рядко достига и една трета от тази сума. 


Коя е единствената община у нас, далеч от София и морето, която има значим прираст на населението в периода 2000-2015 г.? 
Челопеч. Благодарение на рекордния ръст на доходите и приходите на местната власт, Челопеч се превръща де факто в единствената провинциална община в България, която привлича население. Скоро към нея ще се присъединят и новите златотърсачи Крумовград и Брезник. Погледнете която и да е класация на общините в България и ще видите поне няколко от Средногорието в челните редици. Като се започне от коефициента на финансова устойчивост на общинските бюджети, дела на собствените приходи, приходите от европроекти, преките частни инвестиции, брутната добавена стойност, заетостта и доходите на човек и се стигне до меки индикатори като средния успех от матурите в училище, събитията в културния и спортен календар, достъпа до здравеопазване, комуникации, заведения и финансово обслужване. 
Кое е най-богатото село в България? 
Чавдар – домакин на две хвостохранилища – на ДПМ Челопеч и Елаците-Мед. Комбинацията от високи доходи, концесионни такси, дарения, евро-фондове и един честен кмет прави това възможно. 

Коя е единствената в България частна фирмена профилирана гимназия? 
ЧПГЧО Челопеч, която вече 18 години дава шанс на децата в региона да получат образование на световно ниво срещу символична такса. Вероятно това им дава възможност да напуснат и компанията по-скоро да губи най-умните си потенциални кадри, но е честно и почтено спрямо тях – те могат да решат сами за себе си. 

Коя е общината с рекорден ръст на заетостта, доходите и наемите през 2017 г.?
Крумовград. Благодарение на старта на изграждането на новата мина на ДПМ. След като в продължение на 12 години местната власт, медии и активисти се надпреварваха да плюят по проекта, днес тонът е диаметрално противоположен, местните младежи се надпреварват да учат в Минно-геоложкия университет, а за 230 работни места вече има 1700 кандидати само от общината. Идентичен процес ще се случи, когато започне изграждането и на мината в Брезник, където инвеститор е Асарел-Медет. Най-късно в този момент ще се пробудят и жителите на съседната община Трън, които си самоналожиха икономическо ембарго с референдума срещу златодобива от това лято. Въпрос на време е да се осъзнаят – все пак и Крумовград мина по подобен път.  
Коя е единствената индустрия, която няма как да избяга от мястото си? 
Добивната. Защото за разлика от всеки друг бизнес, минният е неразривно свързан с мястото, на което се случва добивът. Това е огромната разлика между него и бумът на кол-центрове и заводи за сглобяване на елементарни продукти. Последните могат да се изнесат за нула време, ако компанията реши, че заплатите тук са й твърде високи. А това ще се случи рано или късно – все пак имаме амбиция за висок жизнен стандарт. 
Какво въздействие има рудодобивът върху местния бизнес? 


Освен пряката заетост, тази индустрия има огромен непряк ефект – осигурява съществуването на множество малки фирми-доставчици. Става въпрос за поне 3-4 пъти повече работни места в няколко основни направления: индустриално и инфраструктурно строителство, изкопни работи и рекултивация; производство, монтаж и поддръжка на специализирано електротехническо, минно и металургично оборудване; ремонт и инженерингови услуги; производство и доставка на специфични суровини и материали. Изискванията за качество на модерните минни компании са важен стимул за технологично и организационно развитие на доставчиците. Част от тях успяват да излязат от ограничения местен пазар и да търсят реализация в други предприятия, включително в чужбина. Градчетата в Средногорието са изпълнени с подобни малки фирми, чиито истории на успеха не достигат до сутрешните ТВ блокове. 
И все пак не изчерпва ли добивът запасите на златосъдържащи руди в България? 
Не. Всъщност е точно обратното. В края на 90-те години добивната индустрия е в упадък и България разполага с много малко доказани запаси и практически само един едва оцеляващ рудник. След концесионирането на мините, започват сериозни инвестиции не само в технологиите за добив, но и в търсене и проучване. В резултат, днес страната разполага с няколко доста значими находища – Челопеч, Крумовград, Чала, Седефче, Брезник, Трън, Прохорово, Зидарово, Диканите, Сребрен, Златарица и доста други – с доказани запаси (не просто предполагаем ресурс), които многократно надвишават тези отпреди две десетилетия. Звучи парадоксално, но е факт – колкото повече се развива добивът, толкова повече растат запасите.

На теория рудник Челопеч трябва да бъде изчерпан през 2029 г. На практика, той никога в 60-годишната си история не е имал запаси за повече от 15-20 г. напред. А хората в Дънди Прешъс Металс са практици – те просто намират още.

На фона на горните факти става пределно ясно, че концесионните плащания практически нямат значение.

Препечатваме материала от dir.bg: http://m.dir.bg/dnes/news/26812555/

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
loading...

0 коментара:

Публикуване на коментар

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

АРХИВ 2

АРХИВ 1