През 2018 г., се навършиха 150 години от смъртта на Стефан Тодоров Димов останал в историята като Стефан Караджа. На 30 юли 1868 г., умира от раните си в Русенският затвор едва 28 годишен. След преминаването на обединените чети на Караджата и Хаджи Димитър през река Дунав с цел повдигане на въстание срещу османският поробител, по петите на българските юнаци веднага влизат редовна армия и башибозук, събран набързо от съседните села.
В боя при Вишоград в местността Канлъ дере, войводата се увлича в ръкопашният бой с враговете и ранен многократно е заловен, откаран е в Търново а след това в Русе. Там е изправен пред извънреден съд, председател на който е Мидхат паша. Осъден е на смърт чрез обесване. Никола Обретенов твърди, че войводата е окачен на бесилото вече починал от раните си получени по време на боя в Канлъ дере, само и само да бъде сплашено българското население, че видиш ли обесихме хайрсъзина..
Погребан е от баба Тонка Обретенова, като черепът на войводата се е съхранявал в къщата музей на баба Тонка в Русе и след години е предаден на Русенският музей. Оригиналният надгробен камък е намерен при строителни работи през 2014 г. в къщата-музей "баба Тонка" въпреки, че се смята, че войводата е починал на 31 юли, на надгробният камък e изписаната дата 30 юли 1868 г. Поклон пред войводата!
'
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

АРХИВ 2

АРХИВ 1