Преди повече от половин век през лятото цигани мечкари идваха в родното ми село Мечка, Плевенско. Бяха на групи от двама-трима души и довеждаха опитомени и обучени от тях големи мечки да играят. Мечките бяха вързани с по два синджира – с по-дебел за врата и по-тънък за поставената на върха на носа им желязна халка. Другите краища на синджирите мечкарите връзваха в широките колани на кръста им. На врата на мечките висяха малки звънчета, а до ушите им – червени пискюли. Циганинът водеше мечката, свирейки с гъдулка, а тя пристъпваше след него, като постоянно въртеше главата си заради лаещите я кучета. След мечката вървеше циганката с две големи торби на раменете си и две дълги тояги в ръцете си да брани мечката от кучета.

Когато мечката дойдеше пред нашата порта, всички излизахме от къщата, за да я посрещнем. Мечкарят питаше дядо ще приеме ли мечката да играе у нас.  Дядо даваше съгласие и широко отваряше портата. Всички в голям кръг наобикаляхме мечката. Мечкарят засвирваше с гъдулката и запяваше мечкарската песен: „Де гиди, мецо, мецано...”. В това време мечката пристъпваше с краката си. С дърпане на синджирите мечкарят я подканяше да се изправи на задните си крака.

После идваше голямата атракция за нас – мечката газеше дядо за здраве. Възрастните мъже в селата от тежката полска работа имаха болки в кръста. Вярваше се, че ако ги гази мечка, болките ще намалеят. По-безстрашните дядовци позволяваха да ги гази мечка. Моят дядо също даваше да го гази за здраве. Изнасяха една голяма шарена черга и дядо лягаше по корем на нея. Мечкарят довеждаше животното. Мечката слагаше двата си предни крака на гърба на дядо и по команда вдигаше ту единия, ту другия и ги слагаше на гърба на дядо. После дядо плащаше на мечкаря, а баба даряваше циганката с брашно, хляб и всичко, каквото си изпроси.

Ангел Ангелов, Габрово
'
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
loading...

0 коментара:

Публикуване на коментар

АРХИВ 2

АРХИВ 1