Образованието беше на високо ниво, нямаше неграмотни

 На Девети септември 1944 г. пасяхме кравите на Поленките – край селото. Откъм Етрополе дойдоха камиони с пеещи хора. Вечерта направиха митинг и на него говореха слезли от гората партизани. Хората ги наричаха шумкари. Ораторите им казваха за какво са се борили и какво ще ни е бъдещето. В следващите дни по шосето за София преминаха и руските войски. Държаха се свойски и помагаха за прибиране на реколтата. Те преследваха германските войски, които отстъпваха към Берлин. Включена беше и Първа българска армия. В селата се създаваше организация в помощ на армията, приготвяха се дрехи.
През това военно време оскъдицата беше голяма. Нямаше достатъчно храна и облекло. София беше разсипана от бомбардировки. Новосъздаденото правителство на Отечествения фронт създаваше новата обществено-политическа организация. Едни от приоритетите бяха образованието и залесяването. Бяха организирани вечерни училища, в които задължително бяха включени неграмотните. За да се поддържа армията и да се бори спекулата, властта наложи наряди на населението. Според имотното състояние се искаха фуражи, масло и варива. Ако се коли прасе, определяха колко мас трябва да се даде наряд. Беше въведена купонна система за храните и облеклото.

Беше организирано бригадирско движение. Младежите с ентусиазъм се включваха и с гордост носеха бригадирските значки. Започна се и кооперирането на земята, а през 1947 г. се извърши и национализацията, та производствените предприятия станаха държавни, горите – също. Търговията пък стана кооперативна.

Народът се втурна да гради нова България. През 1952 г. беше направена поредната парична реформа и беше премахната купонната система. Оскъдицата все още беше голяма, но кооперативите постепенно укрепваха и животът се подобряваше. Съветският съюз също се съвзе след войната и безкористно ни помагаше. Така държавната икономика тръгна напред. В училището също се създаде нова организация. Малките ученици до 4. клас бяха чавдарчета. По-големите бяха септемврийчета. Макар и бедна, държавата още в началото организираше безплатни летни лагери за учениците. В средните учебни заведения учениците бяха организирани в Димитровски съюз на народната младеж. По-късно се наричаше Комсомол. Към училищата имаше опитни полета за земеделска работа и разни работилници.

Икономиката на България тръгна стремително напред. За 45 години беше ликвидирана безработицата и дори имаше недостиг на работна ръка, което пък водеше до влошаване на качеството.

Създадени бяха 3000 предприятия. Образованието и културата бяха на високо ниво. В спорта бяхме на първите места в света. Беше обновен жилищният фонд. Армията ни беше една от най-боеспособните, с модерно оборудване. Хората се чувстваха сигурно. В опазването на обществения ред безкористно се включваше обществеността. Имаше доброволни отряди от нещатни служители на МВР, другарски съдилища и други обществени организации. Съдиите бяха изборни и съдилищата съдеха адекватно. Здравеопазването и образованието бяха безплатни. Много тържествено се честваха националните ни празници. Въобще държавата беше си извоювала световен авторитет. Бяхме в челните световни класации.

Дано младите се обърнат към историята и продължат напред.


Христо Христов-Референта, Правец

'
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

АРХИВ 2

АРХИВ 1