Така заварих баща си и майка си, която е придружител на карциномно болния ми баща, в онкоотделението на болницата в Добрич, посреднощ. Изхвърлени от стаята им. Изхвърлени в коридора. Защото, нямало места в болницата.
Предния ден заявих, че искам да платя за да остане и мама с него.

Аз, който цял живот работих за този град. Цялото ми семейство. Дъщеря ми. Зет ми и той.
Изхвърлени като кучета в коридора – мама и тати.
Предния ден се опитвах и да му осигуря кръв, чрез мои приятели.
Колеги… ? Д-р Байчев…? Приятелю… Какво става?
Исках само да лекувам баща си.
Дори и това ли не заслужих за толкова години?
Д-р Хасан Ефраимов
'
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
loading...

0 коментара:

Публикуване на коментар

АРХИВ 2

АРХИВ 1