Сериалът на НВО "Чернобил" възкреси темата за аварията в ядрената централа. Лентата ни накара да затаим дъх и да си припомним в почти документални кадри ужаса на една от най-големите и страховити катастрофи в историята на човечеството. E, оказва се, че не знаем толкова много неща за случилото се, a призракът на Чернобил продължава да ни преследва и днес. 
Денят на взрива в централата - 26 април 1986 година несъмнено е една от най-черните дати в съвременната ни история. Не само защото в резултат на аварията умират далеч повече от официално обявените от СССР 31 души, но и защото животът на стотици хиляди е безвъзвратно разбит. Една част от тях, според някои източници близо 94 хиляди, умират от ракови заболявания, някои само години след инцидента.
 Но да си на мястото на оцелелите далеч не е по-примамлива перспектива. И дали всъщност мъката да гледаш как близките ти гаснат не е по-страшен и трагичен развой на събитията, от това да си намерил смъртта си веднага след избухването на реактора. Едва ли има еднозначен отговор на този въпрос. 
Но ужасяващите последствия от Чернобил далеч не се изчерпват с починалите. Истинското нещастие са неродените – онова цяло поколение деца, обречени да не се появят на бял свят. "Неродените деца са истинските жертви на Чернобил", пише в своя статия преди години професор Емил Вапирев, вече покойният председател на Агенцията за ядрено регулиране. Защо ли? Защото хиляди жени не само в СССР решават да прекъснат бременността си, развили радиофобия – стресово състояние, което ги кара да вярват, че ще родят дете с малформации, въпреки че лекарите са категорични, че няма причини за подобни притеснения. Чернобил дава силно отражение в душите на хората, които тотално губят доверие в държавата. Това е феномен, който далеч не се наблюдава само у нас или в държавите от Източния блок. Колко са случаите на аборти през месеците след аварията в СССР не се знае, но това, което е известно като информация за останалите държави в Европа, е наистина плашещо. Като се оказва, че има значително покачване на случаите на доброволно прекъсване на бременността дори и в държави като Дания, където количеството радиация не е високо според официалните данни. Има прекъсване на стотици бременности, които са били желани, в Италия, в Гърция са над две хиляди. В България също се говори за повече от 2000 неродени бебета. Причината е психосоциален стрес и отказът на хиляди майки, намиращи се в различни краища на света, да повярват в уверенията, че няма вероятност децата им да се появят на бял свят с животозастрашаващи малформации. 
Много е важно да се отбележи, че това се случва не само в комунистическите държави, както и че подобен феномен не е наблюдаван след аварията във Фукушима, Япония. Явно липсата на информация довежда хората, дори тези отвъд Желязната завеса, до ръба на отчаянието. Дотам майки, които довчера са копнели за рожба, днес доброволно да я убиват. Но има и друга гледна точка. "Живеем в страна, в която децата умират, за да живеят майките им", казва Уляна Хомнюк от сериала на НВО "Чернобил". Дамата, която изрича тази смразяваща фраза, е измислен персонаж, но думите ѝ са резултат от съвсем истинско събитие. 
А именно смъртта на дъщеричката на Людмила Игнатенко - реално съществуваща личност, съпруга на един от пожарникарите, изпратени в централата часове след аварията. Младата жена губи бебето си само четири часа след като то проплаква. Детето умира от сърдечна недостатъчност и цироза заради радиацията, на която е изложена майка му. Подобна злочеста съдба за съжаление споделят още хиляди майки. Жени, които са държали най-голямото щастие в ръцете си, но страшните последствия от аварията в Чернобил жестоко са го отскубнали от тях и са го погребали на метри под земята. Говоря за така наречените от лекарите "чернобилчета" - деца, починали от ракови заболявания, заради ядрената катастрофа. Те са хиляди.
 Хиляди причини, каращи те да си зададеш един въпрос: Кое е по-страшно - да го убиеш в зародиш или да гледаш по-късно как мъчително гасне?

'
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

АРХИВ 2

АРХИВ 1