ЗА ПОДВИГА, ЗАБРАВА НЯМА !
доц.д-р Петър Ненков

Преди три години в град Тоскана, Италия бе открит паметникът на младия руски офицер Александър Прохоренко, загинал в битката със силите на ИДИЛ за град Палмира, в Сирия.
В хода на боя той е обкръжен от противника, но отказва да се предаде. Сражава се до последния си патрон, след което поисква по радиостанцията от неговия командир, да бъде бомбардирана височината, на която се намира, за да не попадне жив в ръцете на фанатизираните главорези.
Последните му думи са : "Аз съм обграден, не искам да бъда хванат от тях и да се подиграят с мен и с униформата, която нося. Искам да умра с достойнство и да взема с мен всички тези мерзавци. Моля Ви да изпълните последното ми желание, което е да бомбардирате, те така и така ще ме убият. Това е краят, командире, благодаря ти, предай на семейството ми и страната ми, че ги обичам!"

С подвига си Александър Прохоренко доказа, че за руския воин - дълга към Отечеството, верността към военната клетва, воинската чест и достойнство - са святи неща и стоят над всичко лично.
За проявеното от него себеотрицание и героизъм, младият руски офицер бе удостоен посмъртно от президента на Русия и върховен главнокомандващ на руската армия Владимир Путин със званието "Герой на Руската федерация."
Армия която има в състава си такива герои, не може да бъде победена на бойното поле !


 
Жан Виденов има син, който не живее с него. Откакто е извън политическа сцена, Жан Виденов страни от медийното внимание, а последните години от живота му са изпълнени с обрати за семейството му. Бившият премиер, който на 22 март празнува 60-годишнина, е погребал майка си, а единственият му син Васил, за чието съществуване знаят малцина, е напуснал бащиния дом. Наследникът на Жан е на 28 години и е завършил архитектура. Родният Пловдив се оказал тесен за амбициите му и той решил да търси кариерно развитие в столицата. Така от няколко години живеел в София и вече бил част от екипа на голямо архитектурно студио, чийто собственик и основател е не кой да е, а бившият главен архитект на Столичната община Петър Диков. Колегите на Васил го описват като скромен и много трудолюбив младеж и споделят, че визуалната прилика с баща му е поразителна най-вече заради идентичните им сини очи.
За момента синът на Виденов никак не се вълнувал от политика и не намирал мястото си в нея за в бъдеще.
Самият Жан също категорично отказва да дава политически интервюта и оценки на управляващите. Историята ще го помни като най-младия министър-председател, който поема кормилото на държавата, когато е само на 35.
Управлява 24 месеца и 17 дни (25 януари 1995 – 11 февруари 1997), а днес е доктор на науките и доцент в Европейското висше училище по икономика и мениджмънт в Пловдив. Води лекции на студентите по „Управление на проекти и програми“, „Международен проектен мениджмънт“, „Корпоративен инвестиционен мениджмънт“, „Външноикономическа политика“, „Европейска интеграция“ и „Международни бизнес преговори, договори и сделки“. Автор и съавтор на 7 учебника и над 20 научни публикации.
Виденов продължава да живее със съпругата си Каталина в панелен апартамент на ул. „Вук Караджич“ в Пловдив. Блокът е пететажен, стар и не е саниран. Комшии споделят, че с жена му делели жилището с неговите родители, но майка му неотдавна се споминала, а няколко месеца преди нея издъхнал и брат ѝ. Жан и Каталина живеели скромно и карали коли втора употреба. Съпругата на бившия премиер се занимавала със земеделие и консултации относно инвестиции, проектиране, изграждане на соларни паркове и други. Имала своя фирма и изкарвала хубави пари, но в никакъв случай не тънели в лукс, разказват техни дългогодишни съседи от Филибето.
Източник: Ретро

Съпругата на Георги Първанов – Зорка, е навършила необходимата пенсионна възраст и е натрупала достатъчно стаж, за да премине в редиците на пенсионерите. Бившата първа дама дълги години работи в Института по балканистика към БАН, но едва ли ще успее да вземе голяма пенсия, тъй като заплатите на учените там бяха повишени едва през последните години, пише „Ретро“.
По време на двата мандата, в които мъжът ѝ бе начело на държавата, Зорка продължаваше да се води на заплата в института и неведнъж бе споделяла, че е получавала доход от 252,50 лв., въпреки че още през 2002 г. стана научен сътрудник първа степен и се изравни по титли със съпруга си.
След като Георги Първанов предаде щафетата на Росен Плевнелиев, Зорка се върна обратно на старото си работно място – Института по балканистика, където е преминал целият ѝ работен стаж от 1983 г. насам, когато става аспирант там. Колегите ѝ не са убедени, че ще успеят да я задържат като кадър и след пенсия, а статистиката сочи, че до 6 години БАН ще загуби половината от учените си, защото ще излязат в пенсия.
В последните години обаче Зорка е фокусирана не толкова в науката и историята, а по-голямата част от вниманието ѝ е ангажирано с тримата им внуци, които разшириха фамилията в рамките на няколко години. С малък Георги бившия президент и съпругата му първи дариха големият им син Владимир и снахата Цветанка, която е лекар в болница „Токуда“. Едва проходил, те побързаха да зарадват семейството и с внучка, която кръстиха Виктория. Едва през 2019 г. обаче по-малкият от двамата синове на ексдържавния глава – Ивайло, стана татко за пръв път. Със съпругата му Роси са родители на момченце, което също нарекоха Георги в чест на гордия дядо. Сега в родата вече има трима, които се обръщат на името Георги Първанов.

 

Сестрата на премиера Бойко Борисов – д-р Красимира Иванова, коментира пред ПИК атаката срещу него. Както ПИК съобщи, в интернет изтече снимка на Борисов, на която се вижда как спи в спалнята му в държавната резиденция в „Бояна“, където уж трябва да е пазен от НСО като държавно лице. Оказа се обаче, че охраната му е пробита и премиерът сам призна на брифинг, излъчен на живо, че се чувства застрашен. Той сподели също, че сестра му е звъняла и го е питала дали е жив. Ето какво коментира д-р Иванова, която като един от най-опитните български неонатолози е на първа линия и в борбата с коронавируса, в която България благодарение на правителството се справи по-добре дори от водещи европейски страни.
Д-р Иванова, вашият брат Бойко Борисов съобщи по повод атаката срещу него, че сте му звънили да го питате дали е жив. Той призна, че е притеснен за живота си, тъй като е вкарал много хора в затвора и е засегнал бизнес интереси за милиарди, а се оказва, че не го пазят дори докато спи. Какво му казахте?
На работа съм и не съм го слушала. Притеснявам се, как да не се притеснявам. Подобна идиотщина и простотия не мога да си представя, че може да съществува. Чух, но не съм имала възможност да видя нищо, защото съм на работа.

Излезе негова снимка, която някой е направил, докато той спи…
Е, браво! Чудно! Какви са хората около него?! Май е по-добре ние да си го пазим. Ще има по-голям ефект.
Преди две-три вечери коментирахме вкъщи, че винаги е имало такива атаки около изборите, но този път май започна по-отрано. Има цяла година до изборите и се чудя какво ще стане, докато се стигне дотам. Още какво може да измислят?!
Особено с този запис е много шокиращо. Тъй като си говорехме, че дори при нашите разговори, между хора и неофициално, човек използва всякакви думи. Но те могат така да бъдат навързани, че да се получи какво ли не. Дори не знам как да коментирам!
Мога да кажа, че след всичко, което преживяхме с коронавируса и което ще продължим да преживяваме, това сега е недопустимо.

Вие бяхте на първа линия в борбата, защото сте медик, какво видяхте?
Един ден не съм отсъствала от работа. Не съм излизала в отпуск от година и съм била на работа всеки ден с изключение евентуално на някоя събота и неделя. Това се вижда и на графиците. Ако някой си мисли, че сме се спасили от нещо при 120 заразени на ден, не е така. В болницата треперим за всяка жена и всяко дете. Вече нямаме дъх от носенето и на тези маски по 12 часа.
Като излезеш и ти се събират и допълнителни притеснения, нямам думи да го опиша…

Премиерът също призна, че е обиден и огорчен за това, че вложи толкова усилия, за да се спасят човешки животи, а му се отвръща така…
Всеки човек може да запита сам себе си как би се почувствал, ако някой го снима, докато спи. Очаквала съм какви ли не простотии, но това минава границите. За четвърти път употребявам тази дума и дори се учудвам на себе си, но не знам как по друг начин да опиша това. Сигурно има и по-точни квалификации, но аз съм толкова шокирана и затова дори не намирам думи.
Стресът е огромен. Ако си представите, че един човек спи и всеки може да шета напред-назад в стаята му… Това може да се интерпретира по всякакъв начин. Човек, докато спи, около него могат да наредят сто неща и да си правят снимки.
А той е и много уморен човек, спи малко, трудно хваща сън, но вероятно заради умората спи дълбоко и могат да си правят и да си редят каквото искат – и пистолети, и какво ли не. А и това не изисква много време.

Приемате ли го като заплаха, щом се оказва, че НСО не го пази?
По филмите съм гледала, че навремето точно така е предупреждавала мафията – с разни нишани. Само една гардения не му бяха сложили, една китка – щеше да е точно Сицилия!
Всичко е нагласено едно до друго и си личи, че снимките са правени по различно време. Това ми разказват и колеги, които ми се обадиха – че си личи, че е нагласено, защото аз не съм ги виждала.
И с този запис беше същото – той е активен спортист, дори на празници не се сещам да е пил алкохол. Спортистите нямат афинитет към това. И гласът му се чува, че няма общо. Не мога да си представя какво ще е следващото, но патологичните мозъци измислят какво ли не…
Писаха и за любовници, за деца, за жени. Даже се шегувам, че нямаше да е лошо да е вярно.

Да, все пак е свободен мъж, има право на всякакви отношения…
Да имах още една племенничка, щеше да е хубаво, но щях да знам. Сега вече не знам какво ще измислят – освен за някакви деца да си съчиняват покрай него…

Той сам каза, че остава само да монтират и едно момченце на снимката…
Да, ето, и той се чуди какви гадории ще съчинят… Това е шок за психиката на един човек, особено когато работиш под такова напрежение. Има семейство и такива атаки са недопустими./https://izvanredno.info/

 

КОЙ е Христо Иванов - истинската биография

Христо Иванов е роден на 13 септември 1974 г. в София. В семейство на отявлени комунисти. Майката Мария е родена в СССР - в Москва, нейният баща Недялко Бойкикев е българският комунист - болшевик, ленинец и политически емигрант. В края на 30-те години на миналия век при една от сталинските чистки Недялко Бойкикев е откаран в ГУЛаГ на брега на Колима, където намира смъртта си. Мария пристига в България с майка си след Втората световна война заедно със Съветската армия и семействата на други политемигранти. Завършва философия. Проявява странности - редом с комунизма почита и Бог. Става учителка в монтанско село. В разгара на Пражката пролет попада в столицата на Чехословакия, където се запознава със съпруга си Любомир Иванов - инженер, изпратен по работа там. Мария се вдъхновява от идеите на Пражката пролет, заради което семейството получава разпореждане веднага да се върне в София. Вярна на комунистическия идеал, тя се обявява за „социализъм с човешко лице“. Мария е най-добрата приятелка на дъщерята на Вълко Червенков - Ирина, и дори държи надгробно слово на погребението ѝ.

Мария Бойкикева продължава да води активен партиен живот в квартален клуб на БСП в жк „Гео Милев“.

Съпартийците я определят като „двоен идеалист – комунист и набожен християнин“. Когато Христо (той е третото ѝ, най-малко дете) се захваща със „съдебната реформа“, Мария Бойкикева отива лично при тогавашния председател на БСП Михаил Миков да търси подкрепа за идеите му, но удря на камък. Христо остава с усещането, че революционните му предложения не предизвикват интерес в партията на майка му. По време на кабинета „Близнашки“, когато в БСП започват критиките срещу него в качеството му на правосъден министър, тя настоятелно моли другарите си на „Позитано“ 20 да не го атакуват, защото „не е лошо момче“. Отново не успява. По това време освен със сина си, Мария Бойкикева има проблем и с дъщеря си. Сестрата на министъра-протестър Христо Иванов е историчка, работи като научен сътрудник в БАН и съвсем изненадващо името ѝ излиза в картонче като сътрудник на Първо главно управление на ДС. Тогава майката отново търси съдействие на другарите от „Позитано“ с искане да бъде прикрит този факт. Но и това не става. Петното в семейството е факт. Настойчивите опити да бъде скрито – също.

Харесан от щедрите американски фондации

Въпросите започват от мига, в който Христо Иванов след завършването на висшето си образование в Софийския университет изненадващо, ей тъй както си ходи един ден по улицата, спечелва стипендия във Вашингтон за изучаване на американската правосъдна система от фондация „Фулбрайт". Защо и как – не е ясно. И до днес в политическите среди е необяснимо как така „отрочето на бившата комунистическа номенклатура“, по думите на проф. Близнашки, е припознат от американците за свой? Според сайта на Министерство на правосъдието „професионалната“ биография на бъдещия министър на правосъдието в България започва през 1996 година, когато става координатор (до 2002-ра) на проекти в областта на законодателната и съдебната реформа в рамките на Инициатива за Върховенство на закона на Американската асоциация на юристите. След това – в периода 2002-2006 г. Христо Иванов е независим консултант пак по проекти на международни институции, програми за международна техническа помощ и частни клиенти, свързани с оценка на законодателството и утвърждаване върховенството на закона. Както се казва – живее в прекрасната хранителна среда на един кръг от НПО–сдружения, комитети и институти, които се осъществяват чрез безсмислени мониторинги, пишат доклади и организират обсъждания.

През 2006 г. Христо Иванов става програмен директор на Българския институт за правни инициативи (БИПИ), където ръководи отново проекти в областта на съдебната реформа, превенцията на корупцията и утвърждаване на върховенството на закона. Пак се пишат стратегии, пак реформират системата и...толкоз. Преливане от пусто в празно.

Грантовете - източник на доходи.

Нито ден трудов стаж Доходите му идват предимно по линия на проекти от неправителствения сектор, финансирани от различни американски фондации и агенции. Нито ден трудов стаж! Нито ден, прекаран в органите на българската съдебна система. Не е влязъл в нито едно съдебно заседание. Не е водил нито едно дело. Не е предоставил нито една юридическа защита. Няма нито един издаден труд или монография в областта на правото. През 2002 година, вероятно формално, Христо Иванов е вписан в адвокатската колегия, но не плаща членски внос, заради което естествено е изключен. Освен че е лишен от адвокатски права, той е наказван многократно от адвокатската колегия, заради дисциплинарни нарушения. Накрая адвокатската гилдия го „анатемосва“ и му отнема правото да бъде избиран в нейните органи с мотива, че не спазва вътрешните ѝ правила.

Когато тръгва към властта, Христо Иванов скрива този факт от биографията си. Както майка му е искала да скрие факта за картончето, издаващо принадлежността на сестра му към органите на Държавна сигурност. И гръмва първият скандал около личността му.Той се опитва бързо да го замаже. Но нарушението си остава. И то точно от човек, който трябва да е абсолютно изряден.

Защо пък Христо Бойкикев, богослов?

Има и още един любопитен факт от странната фамилна история - в периода 2006-2011 г. Христо Иванов печата в различни издания разкази, издаващи странни състояния на духа, които подписва с фамилията на майка си - Бойкикев. Във визитката му за в. "Сега", където през 2008-а е публикуван разказът му „Дарът“, е отбелязано „Учил е богословие, завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски". Работил и като строителен работник.“ Нито дума за юридическите му компетентности! Изпъква обаче съвпадението - майката е силно религиозна, а синът учи богословие.

„Прилича на майка си - твърд, упорит, неадекватен към политическата обстановка, със сектантско мислене, но лоялен към линията, която му е наложена“, е оценката на проф. Димитър Иванов, който познава добре семейството.

Докато беше министър в служебния кабинет, а след това в правителството на Бойко Борисов, Христо Иванов имаше една-единствена мисия да свали главния прокурор Сотир Цацаров и да "внесе" т.нар. румънски модел. Провали се и в първото, и във второто. Всъщност румънският модел се провали и в самата Румъния, където стана ясно, че оглавяваната от Лаура Кьовеши прокуратура всъщност е спецзвено за изпълнение на политически поръчки. И в момента в Букурещ активно върви разграждането на модела, който не е припознат в нито една друга европейска държава. След провала на последните парламентарни избори, Христо Иванов продължава да драпа да влезе в парламента, но вече действа като партизанин. Заедно с отбран кръг от малцината протестъри, за които "няма ляво, няма дясно" ходи по София, лепи плакати и се опитва да получи национален ефир, за да разпространява клевети. Прави "манифести" с другото прокси на Иван Костов - ДСБ, и вдига пушилка. Всъщност това е последното, което им остава. Защото народът им показа червен картон на последните избори, а скоро и в съдебната зала ще трябва да обясняват, къде отиде националното богатство и кой окраде България.

*В текста е използван материал и от "Епицентър". Заглавието е на Tribune.bg


ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

АРХИВ 2

АРХИВ 1