„Ангел си няма стара майчица
негова майка Стара планина…
Ангел си няма млада булчица
негова булка – тънка му пушка
Ангел си няма дребни дечица
негови деца – ситни куршуме…”
Хаджи Йероним е предрекъл: „тази песен ще преживее султанското царство, срещу което се е борил и ще влезе в царството на вечността” пише petel.bg
Безброй са безстрашните българи, пожертвали дом и семейство в името на една по-висша кауза. Отдадени на борбата с вековния мъчител на народа, те извършват героични подвизи и водят епични битки. За тях Балкана станал дом, а дружината – семейство.
Един от тях е Ангел войвода – страшилището, пред което цяла Хасковска и Пловдивска кааза треперели. Защитникът, на който българите се уповавали и вярвали. Няма как да Ви опишем целия му живот и всичките му подвизи в една статия. Това са се опитали да направят десетки автори в своите книги. Вместо това ще Ви разкажем за някои от най-смелите му подвизи.
Ангел Стоянов Кариотов се родил в днешното село Драгойново през 1812 година. Семейството му било многолюдно и бедно, а малкия Ангел станал овчарче съвсем рано. Много са версиите затова защо е станал хайдутин. Една от тях гласи, че турците редовно му крадели овцете и си правели курбан с тях пред него. Момчето нищо не можело да направи, но събирало омраза в себе си. Друга история разказва, че турците убили баща му и отвлекли годеницата му. Третата известна е, че е изнасилили сестра му, а за отмъщение той убил насилниците и изложил телета им на селския мегдан, като поръчва на попа да напише че „това очаква всеки, който посегне на българска жена”. Не е сигурно какво го е накарало да вземе това решение, но то със сигурност преобърнало живота му.
Отначало събрал няколко мъже, на които също като него им омръзнало от безчинствата на турците. Пътят им в планината ги срещнал със селянин, на когото трима помаци му крадели овцете и го изнудвали за пари. Не стига и това, а взели сестра му, за да я направят кадъна. Тогава с двама от своите мъже войводата се скрил в храстите да зачакал помаците да се появят отново. Когато дошли, селянинът дал знак и и тримата паднали убити. След още няколко такива случки османлиите предприели мерки. Хасковският полицейски началник мислел, че лесно ще се справи с малката дружина и взел само 20 войника. По пътя чули гайда и помислили, че са попаднали на сватба, но видели сам гайдар…
След като гайдаря се приближил достатъчно, извадил пушката си и я насочил към началника, питайки го къде отива и кого търси. Османлията нямал време да реагира, защото от храстите се подали още дула. Когато се видял притиснат казал, че търси Ангел войвода. Ангел излязъл пред турците, за да разбере защо го търсят. Пребледнял, полицейският началник, слязъл от коня си и обяснял, че работата му е да преследва хайдутите и моли да бъде убит, но да не става за посмешище. Войводата го оставил жив и здрав, но срещу дума, че никой повече няма да преследва дружината. След случилото се дълго време никой не посмял да тръгне срещу Драгойновския войвода.
Паметник в Първомай
След като умирил Хасковската кааза, той обърнал поглед към одринско, където бейовете превъзхождали по жестокост и насилие хасковските. Беят на Одринско събирал данъка чрез една арнаутска шайка, която измъчвала населението. Самият той живеел в Цариград. Войводата разбрал, че ако убие арнаутите няма да спре тази беда. Затова с двама от най-верните си хайдути заминал за Истанбул. Дегизирани като калайджии стигнали до едно малко пристанище. Там обаче били разпознати от един хасковски турчин, което ги накарало да побързат. Така по погрешка се качили на кораб, който пътувал за Бурса. Когато разбирали това, вече било късно и нямало как да се върнат назад. Вързали капитана и го заставили да обърне за Цариград. На пътниците казали, че имало задача, която да свършат там и не търпяла отлагане. На брега на столицата слезли трима продавачи на добитък с фесове и шалвари. Няколко дена те обикаляли, за да търсят бея и намерили магазина му на чаршията. Знаели, че тримата лесно ще се справят с него, но искали да вземат златото и да го върнат на сиромасите.
Надпис на камък край местността, в която се предполага, че Ангел войвода поема пътя на хайдутството.
Това било изключително трудна задача, защото желязната му каса се намирала в къщата му, а там било трудно да се влезе, без да види някой от слугите. Така те измисли план, в който саморазправата била краен вариант. На сутринта влезли в магазина му с предложение да сменят за пари златни и сребърни монети, но им е неудобно да покажат стоката публично. Беят като видял това си помисли, че монетите са крадени и че можел да ги вземе на безценица. Затова ги поканил в дома си. Вечерта хайдутите отишли в къщата му и слугите ги въвели в кабинета на господаря си. Турчинът заповядвал да им занесат кафе и да не ги безпокоят повече. Щом останали сами Ангел и другарите му вързали бея и поискали да им каже къде е ключа за касата. Той привидно се съгласил, но след като отпушили устата му се развикал за помощ. Тогава един от хайдутите ударил турчина смъртоносно.Намерили сами ключа, взели златото, а слугите ги изпратили чак до вратата.
Още същата вечер напуснали Цариград и край Хасково се срещнали с дружината. Голяма била радостта на четата, но те не знаели, че одринският бей се оказал наистина високопоставен човек. Веднага на следващата сутрин дирите им били открити и местността, в която се криели била обградена от 1200 души войска и башибозук. Дружината разбрала, когато вече било прекалено късно и обръчът около тях започнал да се затяга. Тъкмо когато бинбашията бил готов да подаде сигнал за атака, вместо хайдути той видял едно момче с бяла кърпа да се подава от храстите.
Голяма била изненадата на турците, виждащи приближаването на младежа , с вдигнати към тях ръце. Този млад мъж имал важна задача – да се срещне с бинбашията и да му предаде една бележка от Ангел, написана с молив. Пратеникът на хайдутите дал бележката на турците след обичайните поклони и поздрави, отместил се настрани и се обърнал към баира отсреща, където били другарите му. Тогава се чул гърмеж и кучето, което било в краката на военноначалника изкимтяло – куршумът опърлил козината му от главата до опашката. Един от турците вдигнал ръка, като за команда за атака, но бинбашията го спрял. Втори куршум изсвистял и този път свалил позлатения полумесец на войсковото знаме. Главнокомандващият запазил самообладание, но през умът му минало написаното на бележката:
„С първия куршум ще умеря хрътката, с втория – полумесеца на знамето ти, а с третия ако не върнеш аскера – твоята глава”. Усетил, че войводата вече го държи на мушка, се обърнал и дал знак за връщане пред смаяните погледи на башибозука и хайдути. Когато поляната вече се опразнила и аскерът бил далеч, един от старшите офицери попитал какво е пишело на бележката, а бинбашията отговаря „Че всичко се оправя, само пробитата глава не може”. Башибозукът, обаче останал и нападнал четата, но скоро бил обезкуражени от точната стрелба на Ангеловите другари. Обсадата останала цял ден, но вечерта хайдуте, преоблечени като даалии, успели да се измъкнат и стигат връх Драгойна. Там преброили златото, което по-късно щели да раздадат на селяните, които да знаят, че „над каймакани и субашии, над паши и везири има Ангел войвода”.
Ние българите често се възхищаваме на чужди герои и рицари. Не трябва да забравяме обаче, че в нашата родина също са се раждали и се раждат мъже и жени, извършили несравними подвизи, достойни за възхвала. Това е само част от историята на Ангел войвода, но тя е достатъчна, за да разберем, че той е един от многото такива българи. Нека си спомним техни истории и завети. Нека се преклоним пред смелостта и светлата им памет.


Корнелия Нинова също е била млада и хубава. Доказателството лъсна на стената на социалист №1 във фейсбук, където партийната шефка пусна снимка от своя абитуриентски бал.
Повод за ретро кадъра стана 11 май – Деня на Св. св. Кирил и Методий и патронен празник на Националната гимназия за древни езици и култура ”Св. Кирил Философ”, където бъдещата лидерка на БСП е трупала безценни знания във „френската паралелка” с ръководител Лилия Сушева (в средата на снимката, б.ред.).

Не е тайна, че и до днес Корнелия Нинова пази много топли спомени от своята класна. Преди време шефката на Столетницата сподели: „Неизбежно на този ден нахлуват спомените от времето, прекарано в залягане над латинския, старогръцкия и старобългарския в Класическата гимназия. Много учихме, но и много се забавлявахме. Където и да сме на 11 май - нашият патронен празник, преподаватели и възпитаници на Националната гимназия за древни езици и култури “Св. Константин Кирил Философ”, винаги сме заедно и винаги силни, защото “dum spiro spero”.
Lupa.bg научи, че сред учениците й са журналистката Люблена Папазова, конституционният съдия Атанас Семов, журналистите Петър Волгин и Георги Неделчев, както и актьорът Георги Стайков, който никога няма да забравим от филма „Вчера”. Той, освен във ВИТИЗ, кандидатства и българска филология. На приемния изпит в СУ приятелката му се притеснява страшно, но Стайков й помага: “Спомни си какво ни казваше Сушева за Гераците”.

Изброените дотук обаче са от „английската паралелка”. А кои са известните личности в класа на Корнелия (в кръгчето с тематичен цвят, б.ред.)? Неин съученик разкри двама, които виждаме на снимката: долу вляво в жълтото кръгче е юристът Боян Новански, в момента част от Висшия съдебен съвет. Най-вдясно на кадъра пък е единствената дъщеря на известния историк и член-академик на Световната академия „Платон“ проф. Андрей Пантев – Елена.
Интересна е съдбата и на класната на Корнелия - Лилия Сушева. Любимата на поколения ученици преподавателка е родена през 1932 година в Мелник. Завършва българска филология в Софийския университет. Първо учителства в гимназията в Трън по разпределение, после в педагогическата гимназия във Враца, а след това и в София. Стажът й като учител по български език и литература е общо 38 години, като последните си години посвещава на Националната гимназия за древни езици и култура ”Св. Кирил Философ”, известна като Класическата.


Социологът и депутат от БСП отправи остри критики към Екатерина Захариева.

Припомняме, че тя и министрите на още девет държави пуснаха съвместно изявление по повод 75-годишнината от края на Втората световна война, че май 1945 г. "не донесе свобода на цяла Европа“, тъй като тогавашният Съветски съюз е наложил комунистическото управление в източната й част. Ето какво написа той в личната си фейсбук страница:

"На 7 май външният министър Екатерина Захариева подписа позорна декларация по повод 75 години от края на Втората световна война. За този срамен акт на  тя трябва да отговори на следните въпроси: 

"Какъв точно е българският интерес, за да подпишете тази декларация? 

Известно ли Ви е, че, ако не бе категоричната позиция на Съветския съюз на Парижката мирна конференция, границата между България и Гърция щеше да минава на 30 километра южно от Пловдив, т.е. около Бачково. 

Известно ли Ви е, че, ако не е бил Съветският съюз, Пиринска Македония щеше да е в границите на Югославия? 

Известно ли Ви е, че, ако не е бил Съветският съюз, размерът на репарациите, които България трябваше да плати като присъединила се към Тристранния пакт страна, щеше да ни срине икономически, предизвиквайки трета национална катастрофа? 

Известно ли Ви е, че, ако не е бил Съветският съюз, плановете на т.нар. съюзници предвиждаха елиминирането на България като страна, създаваща проблеми на балканските й съседи? 

В качеството си на външен министър имате ли представа и историческа образователна подготовка какъв документ подписвате? Ако - да, защо го подписахте? Ако - не, защо го подписахте?“


Доц. Стоян ВЛАЙКОВ
Нетърпими станаха демагогията, злословието и хулите на премиера Борисов, съзнателно и тенденциозно изричани по всеки повод с цел да уязви БСП. Възмутително бе изказването му, когато възникна проблемът с ромските гета. Той първо се побратими с циганите, нарече ги братя и приятели, нахвали ги, че без тях България не може, защото те обирали нечистотиите на страната. Унизителна за тях характеристика. И след това изтърси, че при социализма циганите били затворени в гета, във всеки град били изолирани в махали и квартали, които са били едва ли не концлагери; циганите били лишени от права, изоставени, онеправдани. И още търпим последствията от това, заключи Борисов. 
Никой от журналистите, разбира се, не реагира. А думите на премиера са безскрупулна и безсрамна лъжа. Защото точно при социализма циганите бяха равноправни с другите граждани, приобщени към обществените организации и селищните общности, с осигурена работа, заемаха и ръководни длъжности, а децата им учеха.
Дълги години в миналото преди 1944 г. над Стара Загора като черно петно се бе залепил цигански катун на Чадър могила, развъдник на болести, просия, паразити и престъпления.  Мръсотията вонеше до небето. Социалистическата власт разпрати живеещите там по селата, където бяха настанени в къщи, включиха се в ТКЗС, дадена им беше земя за лично ползване, а децата им бяха записани в училище. Нито един циганин след това не избяга от селото, макар че никой не ги пазеше. Те за пръв път се почувстваха хора. В Нова Загора имаше голяма циганска махала, с отделно свое училище с български учители и задължително начално и основно образование. Учениците се включваха в честванията и празниците на града. Момчета от циганската махала учеха в гимназията, няколко от тях станаха инженери. 
Момичетата от циганската общност в Сливен трудно можеха да бъдат различени от българските, обличаха се елегантно, работеха в текстилните предприятия, където добиха и култура на поведение. В обществените организации и в администрацията на града работеха младежи и девойки от тази малцинствена група. Имаше и доста смесени бракове. Къде е сливенското гето, г-н Борисов?
В гр. Мадан, Меката на рудодобива и вавилонското стълпотворение (прекарах там 12 години като журналист), имаше много мъже от циганската общност в миньорските бригади, бяха членове на профкомитети, привличани и в апарата на профсъюза на миньорите в града. Младеж от харманлийско работеше в Градския народен съвет. От Харманли дошъл чак в Мадан, за да стане служител. Как ли се е измъкнал от "гетото"?
Колективът на фабрика "Бук" на гара Гурково бе съставен почти само от ромски младежи. Такива имаше и в електропорцелановия завод в с. Николаево. В текстилната фабрика в Твърдица работеха девойки от местната общност. В кое гето бяха затворени те, г-н Борисов? 
И в духовната област циганите се проявяваха изключително добре. В Кърджали режисьор на турския ансамбъл за песни и танци беше ром. Ръководител на ансамбъла за цигански песни и танци в Русенска област беше известният Хасан Чинчири. Има ли сега такъв ансамбъл, г-н Борисов? Многобройни цигански оркестри свиреха на сватбите по селата. И те ли бяха затворени в гета? В художествената самодейност се изявяваха цигански  групи и колективи. 
Във военните поделения също имаше командири от циганската общност. В поделението, в което служех, имаше двама лейтенанти роми. Единият беше ЗКПЧ - политически офицер. В моята рота трима отдельонни командири бяха младежи от това малцинство. Има ли сега такива, г-н Борисов?
Циганите бяха маргинализирани след налагането на демокрацията по седесарски. Първо президентът Желев ги настърви да се върнат на Чадър могила, защото били насилствено изселени. И отново, както в далечното минало, на могилата се лепна предишното вонящо петно. След това циганите поискаха да бъдат електрифицирани и водоснабдени. Тогава Желев се покри. После той обяви, че скитничеството и чергарството били в кръвта и във вековната традиция на циганите, и не бива да им се пречи. Видяхме резултатите от тази "вековна традиция" - незаконни постройки от дъски, брезент и картон, без хигиенни условия, окупиране на частни и общински имоти, насилствено събаряне на жалките жилища и отново незаконно окупиране на други земи. След 1990 г. от предприятията бяха уволнени първо почти всички цигани. Децата им престанаха да ходят на училище, станаха просячета и крадци. От СДС обещавафа на циганите безплатно ползване на ток и вода, за да гласуват за тях. Сега същото правят ГЕРБ. Много селища, махали и катуни посети Цветан Цветанов със сладки речи, за да осигури гласовете им. Така се създадоха гетата, а не при социализма.
А на Борисов трябва да му се припомни, че той и неговият баща като членове на БКП и служители в МВР (Борисов беше даже зав.-катедра в школата на ДС) също са градили този социализъм, а майка му като народна учителка го е пропагандирала. ДПС пък не бива да забравя, че Борисов е провеждал възродителния процес сред българските турци в гр. Дулово.
Всяка лъжа, заблуда и клевета на Борисов трябва да се изобличава. "Аз знам как се сваля безработица" - похвали се той и излъга, че при Тройната коалиция тя била 12-13%, даже 15-16%. Подла лъжа. При Тройната коалиция безработицата е 5,6%, а неговото правителство още в първия мандат я вдигна на 12,3%. След това тя спадна, защото много специалисти и младежи, включително лекари и медицински сестри, напуснаха страната. Правителството на Орешарски остави 8 млрд. лв. фискален резерв, а Борисов го оплю, че не му е оставил никакви пари. Свалил бил той, великият самодържец, държавния дълг на 20%, а всъщност го вдигна от 12,3% при Тройната коалиция на 30% при третото му правителство. Вземаме нов заем от 10 млрд. лв., а още не сме изплатили предишния кредит от 16 млрд. лв., взет през 2016 г. в съучастие на всички парламентарни групи без "БСП за България". Сега всички те позорно мълчат.



 Автор: Емил Златев, ФБ
С два изцяло счупени в глезените крака, през сняг и отрицателни температури, летецът пълзи осемнайсет денонощия, докато се добере до първото село. През юни, 1943-та, въпреки техническата си инвалидност, Алексей Маресиев се връща отново в строя на летците. За времето на Втората световна война, той извършва осемдесет и шест боеви нальота и смъква десет вражески самолета: три до раняването си и седем - след него. Истински човек, чийто живот не се нуждае от украсяване.

Без холивудски кино-измишльотини, комикси и 3D глупости

Алексей Петрович Маресиев (20.05.1916 - 19.05.2001)
Боецът - от живота и подвига на когото се учехме.

През април 1942, когато в Русия е люта зима, самолетът, който той управлява, бива свален до Новгород.
С два изцяло счупени в глезените крака, през сняг и отрицателни температури, летецът пълзи осемнайсет денонощия (неповторим факт за воля, дух и борбеност), докато се добере до първото село.

Спи под голо небе в корените на дърветата и се храни с треви и замръзнали, опадали по земята, диви плодове.
Бива нападан от диви животни, от изгладняла мечка, но успява да се пребори и да оцелее.

В болницата ампутират  двата му крака под коленете и, с революционни за времето руски протези, човекът започва да се учи отново да върви.
През юни, 1943-та, въпреки техническата си инвалидност, Алексей Маресиев се връща отново в строя на летците.
За времето на Втората световна война, той извършва осемдесет и шест боеви нальота и смъква десет вражески самолета: три до раняването си и седем - след него.

След приключване на войната, Алексей Маресиев завършва Висшата школа на ВВС в качеството си на спец-инструктор.
 Поддържа отлична (буквално фантастична) физическа форма:
- печели Общомосковския шампионат по танци;
- установява рекорд, преплувайки река Волга при Куйбишев (два километра и двеста метра) за петдесет и пет минути.

През 1946 г. писателят - Борис Полевой, описва живота му в книга ("Повест за истинския човек"), като променя фамилията на Мересиев.

Истински човек, чийто живот не се нуждае от украсяване.

Преди 27 години на 18.05. в обсадено Сараево пред очите на света се разиграва трагедия, която показа грозното лице на войната и в същото време разкрива красотата и могъщата сила на една любов, пренебрегнала религия, вяра и произход.
Любовта на Бошко Бркич и Адмира Исмич започва с една новогодишна целувка. Двамата са ученици в Сараево и посрещат с компания новата 1984 година. Тогава те са на 16 години. Тя е родена на 13 май 1968 г., той – на 11 август 1968 г. Лудо влюбени, мечтаещи за бъдещето и безгрижни. Нито родителите на Бошко – Дражен и Радмила Бркич , които живеят в Сараево от 1970 г., нито родителите на Адмира – Недрета и Зия Исмич, имат нещо против връзката им. В Титова Югославия смесените връзки и бракове не са нещо необичайно.
Историята на православния сърбин и бошнячката мюсюлманка - този съвременен вариант на „Ромео и Жулиета“ за милиони хора по света се превръща в символ на любовта, унищожена от омразата и безмислието на войната в Босна и Херцеговина.
Те се опитват да купят с пари бягството си през обсадените от сърбите територии. Платили cа 18 xиляди марки на посредник, който да подкупи сръбските снайперисти да не стрелят по тяx...
Сараево, 18 май 1993 година, животът на двама млади приключва след краткото изсвистяване на пушка на моста Връбаня, докато се опитват да излязат от обсадения град. Oт нощта cpещy 18-ти телата им остават до 24 май пpед погледите на родителите им от двете воюващи страни на моcта.
Цели 6 дни никой не смее да прибере телата на Бошко и Адмира, загинали прегърнати. На шестата нощ сръбски войници успяват да се промъкнат само на двадесет и пет метра от бошняшките позиции. По-късно става ясно, че сърбите са принудили босненски военнопленници да издърпат двамата мъртви към сръбската страна и да ги погребат на гробището Вранеш в Лукавица, в общ гроб. По-късно, през април 1996 г. биват ексхумирани и погребани в Сараево, отново заедно.Днес мястото на тленните имм останки се е превърнало в символ срещу етническата омраза и безсмислието на войната.
Бошко е загинал веднага. Адмира умира 10 минути по-късно, опитвайки се да прегърне своя любим.
Години по-късно очевидец разказва събитието в интервю:
"Момичето размахваше чанта. Те тичаха заедно, държейки се за ръце. Отстрани изглеждаше така, все едно танцуват, споделя свидетелят. След това се чуха изстрели от пушка. Те паднаха на земята, като продължаваха да се държат един друг."
Историята излиза на бял свят, след като е описана от кореспондента на Ройтерс Кърт Шорк.
За драмата на сърбина Бошко Бркич и бошнячката Адмира Исмич е направен документален филм, наречен "Ромео и Жулиета в Сараево" (1994 година).
Семействата им винят не войниците, а политиците. И твърдят, че миризмата на омразата още се усеща по тези места. В дома на Адмира в Сараево родителите ѝ държат нейни снимки и голяма картина с образа ѝ. Такава е обстановката и в малко село до Крушовац, където живее майката на Бошко.
По време на обсадата на Сараево загиват 11 500 души. Босненската война е най-кървавият и жесток конфликт при разпада на Югославия, който продължава от 1992 до 1995 година. Жертвите варират между 100 000 и 140 000 души.

Война ли иде?! Парламентът ремонтира подземното скривалище на комунистическия режим за половин милион лева 
В кратки срокове властта ще ремонтира митичен бункер от времето на Студената война. Подземната крепост на Тато се намира под Партийния дом и Ларгото. 
В нея може да се крият 300 човека, вентилацията и филтрите позволяват пълно изолиране от външния свят.
Народното събрание пусна обществена поръчка за строително-монтажните дейности, от документацията за която излизат прелюбопитни подробности за уникалното съоръжение, установи "България Днес".
Обектът се води Колективно средство за защита "Запад", от което може да се заключи, че не е единственото скривалище на парламента.
Намира се в сутерена на блок IV на Партийния дом (откъм Ларгото), а от описанието на сградата става ясно, че тя разполага с три подземни нива. Общата й разгъната площ е почти 47 дка.
Тодор Живков и Политбюро искат да имат сигурно укритие
Скривалището е проектирано 3 години и е започнато още преди да бъде направено основното здание, но е завършено в края на 50-те и началото на 60-те години.
Спецификите му е трябвало да отговарят на опасността от "сгорещяване" на Студената война, във време, когато в Москва управлява първо Сталин, а после Хрушчов, а във Вашингтон Труман и Айзенхауер. Тодор Живков и върхушката от Политбюро искат да имат сигурност при евентуална военна атака към България и по-конкретно в София и решават да построят система от тунели и укрития в центъра на София. След демокрацията в някои от тях влизат цивилни лица, но други остават обвити в мистика, както и този, който сега спешно ще се ремонтира.
Подземната крепост събира 300 човека
Бункерът е с обща площ от 650 квадрата и представлява система от помещения и околовръстен коридор. Залите за престой на хора са 10 и в тях могат да се съберат 300 човека. Укритието е изградено от стоманобетон с изключителна здравина. Дъното му е на 10 метра под повърхността. Подът и стените са дебели по метър, а покривът на крепостта е на практика непробиваем - дебелината му е почти 5 метра (480 см) и всичко завършва на 172 сантиметра под кота нула в Партийния дом и Ларгото.
Армировката е много стабилна - през 20 сантиметра са поставени вертикални пръти желязо Ф14. Скривалището има три входа и два изхода. Преграждат ги стоманени врати, със специални уплътнения, които го затварят херметически.
Входовете са от Партийния дом, а от укритието може да се излезе по два тунела, дълги по 30-40 метра. Единият излиза пред входа на президентството, а другият - пред сградата на Министерския съвет. Изходите не могат да бъдат забелязани от случаен минувач - тунелите завършват "с вертикални шахти с железен капак, над който е изпълнена тротоарна настилка".
В скривалището има резервоари с чиста вода, с която се захранват 4 санитарни помещения. Тя се отвежда и до филтър-вентилационната система. Тя може да осигурява въздух за 400 човека и има три режима на работа. При въздушна тревога притокът минава през филтри за прах. При химическа атака външният въздух се чисти от прах и химически вещества. Бункерът може да работи и при пълна изолация. Тогава вътрешният въздух се очиства от въглеродния двуокис и се обогатява с кислород. Осигурява се резервно електричество от дизелагрегат, произведен по времето, когато гръмва Чернобилската АЕЦ. В скривалището има телефонна централа с външна и вътрешна линия, както и пожароизвестителна система. Отопление няма, защото температурата вътре винаги е 16-18 градуса, без да има хора.
Ще е готово до Нова година
Ремонтът на бункера ще започне, след като през миналото лято спецове от Центъра за научни изследвания и проектиране към Университета по архитектура, строителство и геодезия са направили обследване на конструкцията. Те са извадили 12 сондажни ядки от дебелите стени. Любопитно е, че експертите констатирали, че нивото на почвените води на това място могат да се качват до 4 метра под нивото на естествения терен. И че по продължение на "Цар Освбодител" се намира потенциално разломна зона. Съгласно препоръките на спецовете е взето решение да се възстановяват уплътненията на вратите, които да затварят убежището херметически, ще се ремонтират филтрите и вентилацията, ще се сменят с нови телефонната централа, противопожарната система, дизелгенераторът. Ще се ремонтират санитарните помещения, всичко ще се шпаклова и боядисва. Ако трябва, ще се сменят помпите и тръбите. Всичко трябва да бъде в рамките на 462 000 лв без ДДС, като само един изпълнител ще се заеме с всички дейности. Кандидатите за обществената поръчка могат да подават документи до 12 март, а на другия ден ще бъдат отворени офертите. Прави впечатление, че парламентът иска укритието бързо да бъде ремонтирано и то да е готово преди Нова година.

Източник: БГДнес


 
В пореден пристъп на истерия, след като от няколко дни Черепа го пече на бавен огън, днес премиерът изстреля поредна вълна от гневни реплики. Това стана по време на опит да пререже лентата на 50 метров участък страничен път, свързващ “Хемус” със старата шосейна мрежа близо до с.Брестов дол. “Писна ми от вас вече – какво ли не ви казах – мисирки, патки, и вие не се спирате. Аз съм премиер, не притежавам футболни отбори, “Левски” не е мой. Нямам и други партии, освен ГЕРБ. Аз не съм партиен номад. Тия от “Възраждане”, дето крещят на площада, не са моя собственост, стига внушения, че съм готвел предсрочни избори. Всичко това са глупости като острова в Гърция, същият болен мозък ги е измислил. Нямам и къща в Барселона, нито любовница там! Аз нямам друго, освен ГЕРБ, и къщата в Банкя...” – бяха думите на премиера. В последните дни, съдбата на ФК “Левски” е основна в държавата, но на втори план изригна протест на нова малка партия, който обилно бе раздут в медиите на управляващата коалиция – бТВ, БНТ и Нова. Това наведе на съмнения, че Борисов “акушира” на ново политическо ГМО, целящо да му е “патерица” след предсрочни избори. Вчера премиерът нарече журналистите “патици”, но явно това не го е успокоило. Междувременно Васил Божков мълчи с новите факти, с което нагнетява напрежение.
4udoslav

АРХИВ 2

АРХИВ 1