От 19 до 21 юли 1877 г. продължава старозагорското клане, извършено от
редовната армия на Сюлейман паша, албанския башибозук и черкезите,
командвани от Дай Ахмед и чирпанските цигани. Актовете на садизъм са
ужасяващи. Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени
неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме.
Българи са одирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са
окачвани по дърветата. Много са полети с газ и изгорени живи. Други са
горени на жертвеници, има разпънати на кръст и приковани. Турските
изверги палят огън върху гърдите на пленените нещастни българи и варят
на тях в джезвета кафе. Млади жени са карани голи да играят кърваво
хоро, след което са изнасилвани зверски и убити. В църквата „Св. Троица“
са изклани 2500 души. Много от телата на избитите българи остават
прави, защото няма къде да падат труповете. Изклани са и укрилите се в
храмовете„Св. Димитър“, „Св. Богородица“ и „Св. Николай“. Двата храма са
обстрелвани с артилерия и запалени. Общо са избити около 15 000
българи. Още 1200 души умират от глад, болести и преживените ужаси.
Отвлечени са насила 10 000 млади момичета и жени в турските села и са
потурчени. Други са закарани със синджири като добичета на робските
пазари в Стамбул и Одрин, където са продадени на богати турци като
предмети за удоволствие и работна сила . Много малко от тях се връщат
след Освобождението. Това е най-голямото документирано клане в
българската история. Стара Загора – град с хилядолетна история - е
напълно разграбен и изпепелен до основи. Той остава пет месеца в ръцете
на турците, които продължават своите безчинства и неописуеми жестокости.
Околните български села имат същата трагична съдба. В боя за Стара
Загора опълченските дружини дават убити и ранени 21 офицери и 550 долни
чинове. Турските загуби в боя възлизат на 1500 убити и ранени.
0 коментара:
Публикуване на коментар