4 април 2004 г. Денят е Цветница. Никой не подозира, че 12 деца завинаги ще се превърнат в цветя. Никой не подозира, че ще носи букети до детски гробове.
 На злощастният 4 април български автобус пада в 40-метров каньон в придошлите води на река Лим на границата между Сърбия и Черна гора. Ученици от СОУ „Николай Катранов“ в Свищов се прибират у дома, след като са видели Дубровник. Децата са на възраст между 12 и 19 години. В автобуса пътуват 7 учители, екскурзовод и двама шофьори.

Тогава изведнъж единият водач на автобуса заспива. Автобусът се обръща и пада в реката. Започва бързо да се пълни с вода. Спасители и пожарникари от Приеполе и Бело поле, местни жители от близкото село помагат за спасяването на давещите се деца.
Времето се оказва недостатъчно.
12 деца не успяват да излязат живи от ужаса. При инцидента загиват Александра Гергова (17 г.) Антония Братова (14 г.); Боряна Петкова (11 г.), Валентин Маринов (14 г.), Виктор Маринов (14 г.), Глория Георгиева (11 г.), Женя Ангелова (11 г.), Лора Николова (14 г.), Светослава Пантелеева (12 г.); Светослав Колев (15 г.) и Юлиян Манзаров (18 г.).
От инцидента са изминали 15 години. Последното нещо, което Тодор Братанов чува от дъщеря си е: „Тате, на Калотина сме!“ Дъщеря му остава там завинаги. На гроба и пише: „Аз не съм тук, потърси в сърцето си и ще ме намериш“.
„Вечерта на 4 април си легнахме със съпругата ми както всяка вечер и си казахме лека нощ. Към 1 часа телефонът звънна и наш приятел, чието дете също беше на екскурзията, се обади да каже, че нещо се е случило и автобусът бил влязъл в някаква река и много от децата не ги знаят къде са… Така новината прекъсна нощта и промени живота ни“, разказва пред Dir.bg бащата на Антония – едно от загиналите деца.
Как се изправяш след подобен удар? Как продължаваш? Как намираш сили да се усмихнеш, как намираш надежда. Как намираш жажда за живот, след като единственият смисъл в него е бил подло отнет, измежду пръстите ти?
„И тази борба, разбира се, но и борбата с трудния живот в България. Само едно ни държеше в посока напред и това е синът ни Даниел, който вчера завърши „Ветеринарна медицина“. Той остана смисъла да се борим и да продължаваме напред в живота, въпреки жестоката загуба“.
И така животът се променя. Семействата на загиналите деца вече имат гроб, за който да се грижат, който да посещават. И се връщат към спомените от времето, когато са били заедно с най-милото си.
„Животът някак продължава, колкото и клиширано да звучи, и нашето ежедневие е като това на всички – работа и борба с трудностите и предизвикателствата в този объркан свят“.
Остава горчивият вкус и въпросите – на родителите на загиналите, онези на оцелелите, на учителите, на шофьорите, спасителите: С какво го заслужихме? Къде сбъркахме? Кой е виновен? Можеше ли да се предотврати? И най-коварните въпроси, започващи с „ако“.
Когато каруцата се обърне, пътища много…
През 2007 г. Върховният касационен съд решава шофьора на автобуса Илия Измирлиев да получи присъда от 4 години лишаване от свобода.
„Това дали ще лежи 4 или 40 години няма да върне децата ни, по-страшно е кой организира и кой стои зад тези безумни екскурзии с деца и възрастни, които са хаотично и безотговорно набързо скалъпени.
Шофьорите са принуждавани да бързат да се връщат, за да вземат следващата група. Нашите деца реално са прекарали дните в пътуване повече отколкото реално да видят Дубровник. Това е изтощило шофьорите максимално и резултатът е налице. Водачът заспива и изпуска автобуса в реката.
За властта и държавата и какво те направиха, за да не се повтори това, какво да кажа. Промени се законът за нощните пътувания с деца. Това беше направено след работа на парламентарна комисия по случая, в която участвах и аз.
След това лобисти на туроператорите няколко пъти почти успяха да я променят, но с нашата и на някои журналисти бърза реакция успяхме да спрем това.
До ден днешен остават хиляди въпроси неизяснени и много слабости и нарушения в нашата българска система във всяка сфера на живота, но няма да влизам в подробности.
Поведението на възрастните, които са били на тази екскурзия и това на учителите и „отговорниците“ е под всякаква критика – егоизъм и пълна липса на съпричастност и отговорност от почти всички, пак с малки изключения“, споделя бащата на Антония.
 www.informiran.net
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
loading...

0 коментара:

Публикуване на коментар

АРХИВ 2

АРХИВ 1