Трудно се пише за избиването на 18 цивилни от Ястребино, шест от които са деца между 7 и 13 години. Но тъй като то отдавна не е припомняно, ще разкажа накратко за него, преди да се опитам да обясня защо и как се стига до подобни убийства от българската армия.

През декември войска и полиция (около 5 500 д.) правят блокада на Омурташкия район, за да бъде унищожен Омурташкият партизански отряд. На 19 декември 1943 г. е блокирано с. Ястребино, откъдето в отряда са отишли 60 души. Прави го втора картечна рота под командването на подпоручик Константин Йорданов от 19-и Шуменски пехотен полк с командир полк. Иван Атанасов. Арестувани са цели семейства на партизани и нелегални антифашисти. Към обед на следващия ден – 20 декември, 18 души от шест семейства са изведени извън селото и разстреляни. Става дума за: 75-годишният Стойне Станков и 70-годишната му съпруга Наста; 57-годишният Рангел Дончев и 58-годишната му съпруга Мара; 50-годишният Петър Калайджийски, 48-годишната му съпруга Стоянка и децата им Надежда на 12 г., Иван на 9 г. и Стойне на 7 г.; 55-годишният Иван Янков, 45-годишната му съпруга Марийка и близначките Ценка и Цветанка на по 13 г.; 56-годишният Петко Стоичков, 51-годишната му съпруга Лазарка и дъщеря им Димитринка на 11 г.; 48-годишният Димитър Богословов и 42-годишната му съпруга Станка.
Вината им е само в това, че в техните семейства има партизани: Иван Станков, Райка Дончева, Рангел Калайджийски, Димитър Янков, Стойне Стоичков, Катя Богословова.
 Как е възможно армията да избива цивилни и деца, момичета и момчета, най-малкото от които дори не е имало снимка и е било босо?

Колкото и да е трудно, обяснението може да се потърси в ожесточението, настъпило в тогавашна България. Ще припомня, че от 1 март 1941 г. страната ни става съюзник на Третия райх на Адолф Хитлер с подписа на премиера Богдан Филов под Тристранния пакт. Вярно е, че България не се включва във военните действия на вермахта, но го заменя в Македония и Тракия, за да могат германските армии да потеглят за Източния фронт. Но българската армия участва в кървавото потушаване на Драмското въстание от 1941 г. и в опитите за унищожаване на местната съпротива. И така натрупва опит във „воюването” с цивилни.
Същевременно, след като на 22 юни 1941 г. нацистка Германия напада Съветския съюз, българските комунисти започват въоръжена борба. В началото тя е ограничена, но след победите на Червената армия при Сталинград и особено при Курск през лятото на 1943 г. партизанското движение се разраства и става проблем за властите.

Затова на 10 април 1943 г. с окръжно № 3928 на МВР е наредено да се предприеме пълномащабна борба с партизаните, като се използват и военни части. А на 27 и 28 април 1943 г. Постановление на Министерския съвет възлага унищожаването на партизанското движение и на армията. За значението на тази задача за тогавашните власти говори дневниковият запис от 17 декември 1943 г. на вече регента Богдан Филов: „Приехме министър-председателя Божилов и вътрешния министър Дочо Христов. Разгледахме главно въпроса за борбата с бандитите, която се води все още недостатъчно енергично и по този начин се излага престижа на властта”. Волята на Филов борбата „с бандитите” да стане по-енергична води и до заповедта да се избиват не само партизаните, а и техните семейства.
Това означава, че в случая с Ястребино не става дума за индивидуална акция на бившия учител и баща на две деца подпоручик Йорданов, а за държавна политика. Политика, която трябва да бъде наречена държаен тероризъм. Вярно е, че още в нощта след убийствата заповедта е отменена. Но след като са избити не само 18-те от Ястребино, а на 16 декември съпругата и малкият син на партизанина Иван Кривлев и на 19 декември 15 души от Тузлука.
Убийствата на цивилни и деца продължават и през следващите месеци. На 22 февруари 1944 г. заедно с майка си и с дядо си е разстрелян Николчо Здравков Чампоев от Русе на година и седем месеца. Защото баща му е партизанин. На 7 юли 1944 г. са заклани братовчедите Сава (15-годишен) и Васил (16-годишен) Кокарешкови от с. Белица. Да, те са били ятаци на отряд „Никола Парапунов”, но след като са арестувани на 16 юни са били разпитвани и измъчвани, но не и съдени, преди да бъдат убити.
За съжаление, списъкът на убитите малолетни и непълнолетни българчета е много по-дълъг:
13-годишните Никола Георгиев Накев от Перущица и Митко Палаузов от Габрово
14-годишната Иванка Тодорова Пашкулова от с. Старо Железаре, Пловдивско
15-годишните Стоян Рачев Раев от с. Черешово, Детелина Мирчева Минчева от с. Черногорово, Пазарджишко, и Иван Атанасов Филев от с. Ситово, Пловдивско

16-годишните Кръстан Стоилов Кръстев, Мария Петкова Ненчева от с. Пъдарско, Пловдивско, Гинчо Славов Гинчев от с. Мало Чочовен, Сливенско, Иван Атанасов Бандаков , убит в местността Милеви скали, Костадин Иванов Запрянов от с. Бодрово, Хасковско, Марин Трифонов Попов от с. Правище, Пловдивско, Иван Стефанов Василев от с. Присойна, Омурташко, Цветана Живкова Велева от Перник, Иван Динчов Кривиралчев от Копривщица, Тодорка Истратиева от с. Расник, Брезнишко
17-годишните Стефко Иванов Крайчев от Сливен, Никола Делчев Делевски и Стоян Николов Мусенов от с. Старо Железаре, Мехмед Юсеинов Юсменов от с. Горско Сливово, Ловешко, Трайко Тодоров Траев от с. Каблешково, Бургаско, Боян Станков Христов от с. Лешниковци, Трънско, Васил Тодоров Христов от с. Падала, Давид Арон Давидов от Пловдив, Костадин Георгиев Лазаров от с. Бараково, Кюстендилско, Максим Петров Мишев от Пещера, Спас Христосков Стоичков от Костенец, Тинка Христова Ковачева от Пловдив, Иван Димитров Глушков и Кирил Димитров Тананеев от Самоводене, Любен Петров Ганчев от Батак, Иван Николов Рачев от Разлог, Ангел Спасов Недков от с. Подгумер, Софийско, Димчо Георгиев Караминдов от Карнобат, Иван Нанев Атанасов от с. Върбен, Пловдивско, Цветко Александров Караджов от с. Мирково, Софийско, Костадин Такев Тодоров от с. Войнеговци, Софийско, Мария Георгиева Бакалова от Пловдив, Кунчо Цоков Фитлеков от с. Красново, Пловдивско, Петър Станчев Божинов от Габрово, Стефан Цвятков Станев от с. Крушево, Севлиевско, Тодор Петров Велчев от Перущица, Димитър Янков Василев от с. Кривина, Софийско, Тодорка Йорданова Моралийска от с. Долна Диканя.
Да, повечето от тях са били партизани или ятаци, но не са съдени, а просто убити. И да, повечето от убийците им са осъдени от Народния съд, но нима без вина?
Днес живеем в друг свят, но нека не забравяме, че трагичната съдба на тези деца също е част от нашата история.
 Публикувано във факти.бг:
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
loading...

0 коментара:

Публикуване на коментар

АРХИВ 2

АРХИВ 1