1968 г. – На 20 срещу 21 август е извършена военна интервенция на държавите от Варшавския договор в Чехословакия за ликвидиране на Пражката пролет.
5 януари до 21 август е период, в който, с широката поддръжка на обществото, включително и на работническата класа, започва мирна борба за политическа либерализация на социализма в Чехословакия - "за социализъм с човешко лице". От средата на 1960-те години в страната започва все по-често да се долавя недоволството от съществуващия режим. Реформи се провеждат и в самата Чехословашка комунистическа партия- те водят до избирането на Александър Дубчек за лидер на партията.
Ръководителите в Кремъл смятат провежданите реформи в Чехословакия като отхвърляне на тяхната хегемония над страната и като заплаха за целия Източен блок и за сигурността на самия Съветски съюз.
България е първата страна, настояла за военна интервенция в Чехословакия, и последната, която се извинява за участието си в потушаването на Пражката пролет с решение на парламента през 1990 г.
ОКУПАЦИЯ:
През нощта на 20 срещу 21 август 1968 г. войските на Източния блок от 5 страни от Организацията на Варшавския договор (ОВД), започват навлизане в територията на Чехословакия. Провежда се т.нар. Операция „Дунав“ (Операция „Дунай“). Според официалните съветски власти войските им са „повикани“ от чехословашките комунисти, които са потърсили братска помощ против контрареволюцията.
По време на нахлуването от 5 до 7 хиляди съветски танка и от 300 000 до 600 000 войници от частите на ОВД окупират чехословашката територия. България участва с два мотострелкови полка и един танков батальон - 33 танка „Т-34“.
Над 100 души губят живота си по време на нашествието.
Александър Дубчек призовава народа да не дава отпор. След потушаването е заловен и изпратен в Москва заедно с още няколко свои съратници, където е принуден да подпише протокол, признаващ инвазията в Чехословакия.
Лидерът на комунистите в Румъния Николае Чаушеску, остър противник на съветското влияние, застава в подкрепа на Дубчек, държи публична реч в Букурещ на самия ден на нахлуването, като осъжда съветската политика.
Окупацията принуждава от 70 000 до 300 000 души да емигрират на Запад, предимно висококвалифицирани професионалисти. Западните страни приемат без никакви пречки тези емигранти.
Събитията около Пражката пролет разочароват много западни левичари с ленинистки възгледи и допринасят до разпадането на много от тези партии в западноевропейките страни.
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
loading...

0 коментара:

Публикуване на коментар

АРХИВ 2

АРХИВ 1