"Невъзвращенец" – човек, който не се е завърнал от пътуването си в западна страна. Принципно нямаше начин да не се завърнеш от страна от Източния блок, а и с изключение на Унгария, Чехословакия (Чехия+Словакия) и донякъде ГДР, България е била сред по-поносимите за живеене страни в социалистическия лагер, особено на фона на мизерията в Румъния, Полша и СССР.
 Руснаци, които са идвали на екскурзия в България през 80-те години на 20-ти век, са споделяли, че се чувствали като на Запад, в сравнение с недоимъка в ядрената сила СССР. Сърбия пък за българите беше Запада, сърбите можеха свободно да напускат страната си. Тя беше и един от изходите за бягство към свободата, посока Италия. 
Решението човек да не се завърне от пътуване на Запад обикновено е значело скъсване на всички връзки с близки и приятели в България (кореспонденцията се следеше и телефоните се подслушваха), които често са били заложници на режима.
 Роднина невъзвращенец е можело да означава много неприятности за гражданин на НРБ – уволнение от работа (и невъзможност да се започне нова, защото за почти всички длъжности се искаше характеристика от местната партийна или ОФ-организация, дори и хора, нечленове на БКП), забрана за учене във ВУЗ, изпращане на донаборници в трудови и строителни войски, невъзможност да се сдобиеш с жилище и т.н. Доколкото в комунизма всичко беше държавно – предприятия и работни места, уволнението от едно място реално оставя човек без препитание, защото в комунизма официално безработни няма, няма и помощи за безработни. 
Единствената възможност е в сектора на услугите – поправки, ремонти, транспорт с каруци, хамали и общи работници – това бяха работни места, които леко се изплъзваха от тоталния държавен контрол.
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
loading...

1 коментар:

  1. Като сте захванали темата, ето един цитат от мемоарите на Т. Живков. Много неочаквани факти може да се прочетат там. Иначе то е ясно, че Москва, Ленинград и Киев са били на високо ниво „за пред хората“, имало е определени райони където да се водят туристите (вкл. и западните) но извън тях .... :
    „... Не можех да остана равнодушен към онова тежко положение, в което беше изпаднал Съветският съюз. Ралността, битът на съветските хора беше низ от трудности. Вярно е, съветската страна реши не един и два исторически проблема. Но така или иначе тя изоставаше от равнището на световния прогрес в икономиката, в научно-техническата сфера, с социалната област. Защо, питах се и тогава, а още повече днес (книгата е издадена през 1997 г.), не се реализираха възможностите на огромния потенциал на тази велика страна. ... Защо? Защо съветските хора живееха по-зле от хората на ред страни, които разполагаха с по-малко ресурси и обективни възможности? Защо съществуваха сериозни ограничения на правата и свободите, включително и в духовния живот?
    Въпросите идваха един след друг. Те просто бликаха ... Бях посетил почти всички съветски републики. С очите си видях какво е положението в СССР по села и градове... Притесняваше ме безизходността на проблемите!
    Затъване! Затъване!... Затъваше се дори след 70-те години, когато рязко се повишиха цените на нефта, газта и останалите суровини, с които Съветският съюз разполагаше. При това - в изобилие...
    И отново това коварно „защо“? По силата на каква логика тази богата страна трябваше да изнемогва.
    “ Още от мемоарите може да прочетете тук: https://kiselec1.blogspot.com/2018/09/3-80.html

    ОтговорИзтриване

АРХИВ 2

АРХИВ 1