Пренаписването на учебниците за 10. клас по история, освен чисто комичния ефект, поставя и много въпросителни. Защо епохата на социализма е представена в положителна светлина в първите редакции. И защо впоследствие е пренаписана  изцяло отрицателно.

Ние, родените през 50-те години, помним разказите на бащите и дядовците си за зверствата след 9 септември. Но помним и едно сравнително спокойно детство, поликлиниките, санаториумите, училищата, заводите, работата за всички. Помним и сляпото преклонение пред мумията в центъра на София, където учителите, кой знае защо, ни водеха за щяло и нещяло. Но помним и спортните успехи, медалите на спортистите ни. Помним вечния дефицит и показните магазини или отделни граждани по улиците с чувал с тоалетна хартия. Паднало му на човека и той се запасил. Помним вечните опашки, презапасяването, вечно липсващите стоки. Но всички ходехме на училище, всички бяхме грамотни, четяхме книги. Помним вицовете за властта и вечните предупреждения на родителите, че нещата, които чуваме у дома, не бива да споделяме с никого. Накрая научихме и за дълговете, дето ни сащисаха със своите размери. Само че сега те са удвоени и май вървят към утрояване. Тогава Живков говореше от първо лице, множествено число. Ние с другарите от ЦК решихме еди-какво си. Сега имаме пръв партиен и държавен ръководител, който говори от първо лице, единствено число. Фабрики и заводи няма, млади хора също няма. Завод и да отворят, квалифицирана работна ръка няма. Имаме свободата да говорим и това е май единственото нещо, постигнато за тези 30 години. Твърде малко е, за съжаление. И нека сегашните автори на учебниците, променили ги под натиск, да знаят, че скоро някой ще напише учебник с оценка за сегашното. Дали тя ще бъде ласкаво еднозначна?
 Петър Даскалов, София
 
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
loading...

0 коментара:

Публикуване на коментар

АРХИВ 2

АРХИВ 1