Предложеното от ГЕРБ допълнение в Конституцията за отпадане на давността при престъпления, свързани с приватизацията, отвори „кутията на Пандора” на прехода. LUPA връща часовника почти 20 години назад, която бе извършен един от най-тежките погроми срещу икономиката ни – приватизацията на националния авиопревозвач БГА „Балкан”.
Зад контракта стои правителството на „синия шаман” Иван Костов. Същият убеден демократ, за когото деканът от Висшия машинно-електротехнически институт „Владимир Илич Ленин“ (днес – Техническия университет, б.ред.) проф. Алекси Алексиев казва: „Иван Й. Костов е политикономист с твърде солидна подготовка и широки интереси. Той познава много добре произведенията на класиците на марксизма-ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа система”.
Изменението на управляващата партия в основния закон се планира в член 31, като се създава алинея 8 с текст: „Не се погасява по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за тежки престъпления, извършени по повод приватизацията в периода 1992-2017 г.”. Точно 1992 г. дава старт на пладнешкия обир, наречен приватизация, защото тогава е приет първият приватизационен закон. Преди време премиерът Бойко Борисов призна, че
при раздържавяването са откраднати над 30 млрд. лева, което намирисва повече на грабеж
отколкото на преминаване на активи от държавни в частни ръце. Ако бъде одобрен проектът на ГЕРБ, серия скандални сделки ще попаднат в полезрението на ДАНС, МВР и прокуратурата. Една такава е подаряването на БГА „Балкан“ на израелската компания „Зееви груп“, собственост на международния аферист Гад Зееви, в консорциум с „Аркия“ с дата 30 юни 1999 г. С акта България на практика остана без национален превозвач, бяха загубени стотици милиони и над 1000 души останаха на улицата като безработни.
Драмата започва през 1997 г., когато стартира вторият опит за приватизация на авиокомпания „Балкан“ с помощта на консорциума „ТОБ-Спийдуинг“. В него в съдружие влизат „ТОБ-Тройханд Остойропа Бератунг гезелшафт“, известен източногермански приватизатор, и „Спийдуинг”, фирма на най-големия авиопревозвач в Обединеното кралство „Бритиш еъруейз”. В предложението за приватизация не е предвидено какъв процент от авиокомпанията ще се продава. Тогава тя все още се води с капитал 3 млрд. лева. Получените оферти обаче за втори път са определени като неприемливи най-вече поради незадоволителните гаранции за платежоспособност на фирмите, подали оферти. Според представител на авторитетната инвестиционна фирма „Брюлет, Бари, Фармър и Корандо“, „ТОБ-Спийдуинг“ погрешно е консултирала Агенцията за приватизация по отношение на метода на продажба.
Избран е методът на наддаване, с идеята да се елиминират всички, с изключение на няколко кандидата
Предвиждало се е само потенциалните купувачи, включени в шортлистата, да бъдат поканени да направят проучване и след това да преговарят. Проблемът на този метод идва от огромния размер на дълговете на авиокомпания „Балкан“, които правителството на Иван Костов иска да бъдат поети от купувача, плюс изискването да се финансира обновяването на самолетния парк. Това означава бъдещият купувач да има на разположение стотици милиони долари за една авиокомпания, която е докарана до състояние да генерира загуби. Сериозните потенциални купувачи просто няма как да участват в такава процедура.
Всеки истински купувач би искал да преговаря директно с кредиторите, преди действително да се включи в сделката за покупка на авиокомпанията. Към 31 декември 1998 г. дружеството отчита общи задължения в размер на 197 207 240 хил. стари лева. Брутният финансов резултат на дружеството за 1998 г. е загуба в размер на 9 375 134 хил. стари лева. През февруари 1999 г. е обявен нов срок за набиране на оферти. Във връзка с това KPMG изготвя актуализиран правен анализ, приватизационна оценка, информационен меморандум и документация за участие в преговорите.
Оферти са подадени от Zeevi Holding Ltd.&Knafaim-Arkia Holdings Ltd., Израел; Руски авиационен консорциум; Ulrich Benteler, Германия; Air Rent, Люксембург и Data Control Holding S.A., Люксембург. В същия ден е депозирано и писмо от „Еър България”, потвърждаващо интереса им. След анализ на предоставените оферти и въз основа на допълнително изисканите разяснения, допълнения, банкови гаранции и проведените срещи, комисията за приватизация на Авиокомпания „Балкан“ ЕАД, взима решение преговорите за купувач да продължат със Zeevi Holding Ltd.&Knafaim-Arkia Holdings Ltd., Израел; Ulrich Benteler, Германия и Руски авиационен консорциум.
Вижте офертите си Zeevi Holding Ltd.&Knafaim-Arkia Holdings Ltd., Израел и Ulrich Benteler, Германия, както и какво направи на практика израелският купувач, след като спечели.
Израелската компания „Зееви холдинг”: намали броя на линиите с 50%; съкрати всички дълги дестинации като икономически нецелесъобразни; лиши „Балкан“ от някои от най-печелившите линии, заради бойкота на арабския свят; завариха 23 самолета – три Боинг 737-500, два Боинг 767 за дълги дестинации, седем ТУ-154М и още единадесет ТУ-154Б с изчерпващ се ресурс (mрез 2001 г. са останали пет ТУ-154М, пет Боинг-737 и 1 ATR); съкрати повече от 1000 души персонал; плати 150 хил.щатски долара и предложи инвестиции от 100 млн. щатски долара за 5 години; дълговете на компанията се поемат от държавата.
Улрих Бентелер – Германия: запазване на всички съществуващи към 1998 г. линии и откриване на нови до Маями, Хавана, Токио, Бали и всички големи градове на Германия; предлага самолетен парк от 27 машини – десет Ту-154М, до девет Боинг-737, три А-310 и шест Aero Spatial; предвижда не само запазване на всички работни места, но и откриване на нови. За 2001, 2002 и 2003 г. броят им трябва да нараства съответно с 10, 15 и 20%; иска да купи Авиокомпания „Балкан“ за 400 хил. щатски долара и предлага инвестиции в размер на 300 млн. щатски долара, петгодишен план за развитие и погасяване на дълговете.
Дори най-големият лаик може да се убеди, че офертите на двете компании са коренно различни и че германската е изгодна, а израелската - не. Защо обаче за купувач е избран Гад Зееви знаят само тогавашният министър-председател Иван Костов, финансовият министър Муравей Радев и шефът на Агенцията по приватизация Захари Желязков. Именно Желязков, спряган тогава за доверено лице на Христо Бисеров, назначава експертна комисия от 11 души, която да подготви приватизационния договор. В процеса на сделката Knafaim-Arkia Holdings Ltd. се оттегля и това предизвиква допълнително напрежение, особено след като най-добрата оферта на Ulrich Benteler е класирана едва трета. Тогавашният член на Управителния съвет на АП Асен Дюлгеров свидетелства, че
Захари Желязков настоявал и успял да ги убеди, че офертата на „Зееви холдинг“ е най-добрата
затова и договорът минава без проблеми. Надзорният съвет на АП обаче на два пъти връща въпросния текст с един основен мотив - символичната глоба от 10%, която купувачът трябва да плати, ако не инвестира в компанията сумите от продажба на собственост. УС на АП настоява глобата да е поне 50%. В крайна сметка остават първоначалните 10 на сто, защото натискът от правителството за оставането на символичната сума бил голям. Двустранно парафираният договор е одобрен от Надзорния съвет на Агенцията по приватизация на 28 юни 1999 г. и от Министерския съвет с Решение № 466/29.06.1999 г. По време на заседанието на МС този въпрос изобщо не е обсъждан.
Единственият коментар е на вицепремиера Александър Божков, който заявява на колегите си, че никоя известна чуждестранна компания не желае да вземе компанията дори и само на цена от 1 долар. Така „Зееви холдинг“ купува Авиокомпания „Балкан“ за 150 000 долара, колкото по онова време струва един.единствен лъскав апартамент в София. Продажната цена за 75% от авиокомпанията е много по-ниска от предложената при предишния опит за приватизация.
За сравнение оценката на 75% от авиокомпанията, направена от KPMG към края на 1998 г. по различните методи, варира от 1,5 до 2 млн. долара. „Зееви холдинг“ пък получава правото да продава всички активи на авиокомпанията без ограничение. Ако ликвидира авиопревозвача, купувачът Гад Зееви дължи неустойка 6 млн. долара. Оказва се, че ако разпродаде всичко, дори да си пресметне глобите, купувачът ще плати неустойки около 20 млн. долара, но като за чист приход от активите на „Балкан“ ще получи поне два пъти по-голяма сума. По-късно ще стане ясно, че
сключеният на 30 юни 1999 г. приватизационен договор всъщност е написан от купувача „Зееви холдинг“
Преводът на български се явява всъщност вторичен документ. Тоесть „Зееви холдинг“ са определили какви да бъдат задълженията на продавача и купувача,което е пълен абсурд. В този случай Агенцията по приватизация е имала само една възможност – да се опитва да оспори една или друга клауза. Това обаче не е всичко. „В случай на конфликт между българския и английския екземпляри на Договора, английският ще има предимство“, пише в този абсурден документ. Така на практика правителството на Иван Костов подарява държавния превозвач за жълти стотинки.
Шокиращи факти
около „сделката”
След подписването на пладнешкия обир, маскиран като приватизационна сделка, стават ясни и още други, меко казано, шокиращи факти. Например: с писмо №26-00-0028/22.06.1999 г., подписано лично от министъра на финансите Муравей Радев, част от т.н. „секретна документация“ по сделката, българската държава се задължава:
1. По дълга към югославската държава да бъдат отпуснати на Авиокомпания „Балкан“ в размер на левовата равностойност на 8 868 422 щатски долара за закупуване от БДЖ на негово вземане от Република Югославия. На компанията ще бъде оказано съдействие пред Република Югославия за уреждане на равностойните насрещни плащания. На 31 август 1999 г. е сключен Договор за цесия в изпълнение на Решение на Министерския съвет № 500/09.07.1999 г.
Страни по този договор са БДЖ-цедент и Авиокомпания „Балкан“ ЕАД-цесионер с предмет прехвърляне на вземането на БДЖ от Югославските железници, възникнало на правно годно основание, ликвидно и изцяло изискуемо в размера към 31.12.1998 г. Общият размер на цесията е 16 558 557,45 лв. БДЖ дават на авиокомпанията запис на заповед от югожелезниците, но те не връщат парите, а дългът на „Балкан“ остава.
2. Да бъдат уредени задълженията на Авиокомпания „Балкан“ по временните финансови помощи в размер на 6,3 млрд. лв. „Зееви холдинг“ ще получат и 1,6 млн. щатски долара, за да уредят задължения към Ръководство въздушно движение (РВД). Припомняме, че германската Ulrich Benteler, която губи надпреварата със „Зееви холдинг“, предлага в офертата си тя да уреди тези дългове.
3. Българската държава приема да изплати също задълженията на Авиокомпания „Балкан“ към Държавния фонд за реконструкция и развитие (ДФРР). За тази цел на компанията ще бъде отпусната левовата равностойност на 4 260 242,85 щатски долара, натрупани лихви към 31 май 1999 г. по главницата на дълга за погасяването им към бюджета. Освен това за срок от 20 години от датата на сключване на приватизационната сделка ще бъде разсрочена главницата на дълга от 15 119 000 щатски долара, с 5 години гратисен период.
4. По евентуалните скрити задължения държавата се нагърбва да оказва пълно съдействие на авиокомпанията за благоприятното им уреждане до пълното им удовлетворяване.
5. За имотите на Авиокомпания „Балкан“ в страната и чужбина, изплатени от компанията без издаден акт за собственост, няма да бъдат предявявани претенции за плащания за минали периоди и ще бъде оказано съдействие за ползването им от новите собственици при същите условия.
Тези клаузи развързват ръцете на „Зееви холдинг“ и резултатът е налице само половин година след „приватизацията“ на националния авиопревозвач. Според баланса и отчета за приходите и разходите към 31 декември 1999 г. се констатира увеличаване на краткосрочните пасиви на дружеството, след като израелците придобиват 75% от компанията. Основният извод е, че се увеличават задълженията към българската държава – при дължими 57 хил. лв. данъци преди приватизацията, в края на 1999 г. те вече са 619 хил. лв., или 985 % увеличение; към бюджета – от 1 336 хил. лв. към 31.05.1999 г. на 2 828 хил. лв. към 31.12.1999 г., или 111 % увеличение.
Не се обслужва и дългът от 15 118 912,81 щатски долари към ДФРР. „Зееви холдинг“ веднага след подписването на споразумението спират плащанията по стари и текущи задължения към Ръководство въздушно движение (РВД), възлизащи на около 15 млн. лв., а също така към Гражданска въздухоплавателна администрация (ГВА), „Булстат”, „Нефтохим” и други кредитори. Това увеличаване на задълженията към българската държава е ясен знак за незадоволителни финансови резултати, неефективно управление и води до неплатежоспособност на дружеството.
В същото време „Зееви холдинг“ постигат значително увеличение на допълнителните резерви на дружеството, които нарастват от 2 хил.лв. към 31.05.1999 г. на 33 578 млн. лв. към края на годината! Но тези резерви не се употребяват за погасяване на краткосрочните задължения на дружеството, нито пък за покриване на загубите. Казано с думи прости, „Балкан“ се използва единствено като „кутия“ за източване на пари от новия собственик, вкл. и от държавни дружества. Година и три месеца след приватизацията задлъжняването на Авиокомпания „Балкан“ добива огромни размери.
Към 30 септември 2000 г. Авиокомпания „Балкан“ е натрупала над 245 млн. лв. дългове! Задълженията ѝ към българските фирми вече възлизат на 98 716 000 лв., докато при сключването на договора те са били 68 149 хил. лв. За година и три месеца собственикът е задлъжнял в България с още 30 567 000 лв. Към Гражданска въздухоплавателна администрация (ГВА) собствениците от „Зееви холдинг“ са натрупали нови 21 499 000 лв. към летище София – 582 хил. лв., към пилотите и останалия персонал – 1 241 000 лв., към застрахователната компания „Булстрад“ дългът е увеличен с 489 хил. лв. Към „Нефтохим“-Бургас при нула дълг при приватизацията (изчистен с държавна намеса), борчът е станал 2 584 000 лв.
Задълженията към бюджета са стигнали 910 хил. лв., а към социалното осигуряване – 718 хил. лв. Задълженията към чужди контрагенти са нараснали със 103 201 000 лв. „Зееви холдинг“ теглят солидни заеми от чужбина – общата им сума е 40 620 000 лв. Най-големият е 25 147 000 лв. и е взет от регистрираната в холандия „Балкан холдинг“, която всъщност е шапката на авиокомпания „Балкан“. Следва и втори заем от същата компания в размер на 2 531 000 лв. Само лихвата по заемите е 940 хил. лв. Схемата показва, че от единия джоб на „Зееви холдинг“ се изважда, за да се даде на другия. При това със солидна лихва от близо 1 млн. лв. Това е пряко доказателство, че компанията се източва и се води към умишлен фалит. Общо над 35 млн. долара са били системно източвани през 15 банки от България към паралелно създаденото дружество в Холандия.
Гад Зееви „развързва” 32 имота на „Балкан”
Аферистът трупа милиони, след като се отървава от слотовете на държавната фирма на летищата в Лондон, Париж и Франкфурт на Майн
Аферистът Гад Зееви чрез неговата „Зееви холдинг“ разпродава 32 имота на приватизираната авиокомпания. Списъкът е впечатляващ – в историята отиват представителство на „Балкан” в Хараре, състоящо се от 3 великолепни къщи с басейн в Хараре за около 800 хил. щатски долара; 3 апартамента и офис във Виена за 461 360 хил. щатски долара; 3 жилища в Лагос за 230 хил. щатски долара, 4 във Франкфурт за над 1 млн. щатски долара; луксозен апартамент в Милано за 60 хил.щатски долара; луксозен апартамент в Кипър за около 70 хил.щатски долара; в Лисабон апартамент плюс градско бюро за 80 хил.щатски долара; градско бюро в Алжир и т.н.
Приходите от продажбите на имоти и самолетни билети на задграничните бюра са пренасочвани в сметка на авиокомпанията в холандската ING банк. Продадени са и слотовете на летищата в Лондон, Париж и Франкфурт на Майн, а това са най-ценните активи на една авиокомпания. Слотовете представляват правата за кацане в най-натоварените часове на летищата с удобна връзка за други презокеански полети. Само един от тях струва милиони долари. „Зееви холдинг“ системно е присвоявал най-ценните активи на „Балкан“ и постъпленията от тяхната продажба. Израелецът е прехвърлил всичките си депозитни сертификати SITA на холандския филиал на „Зееви холдинг“ срещу никакво заплащане.
Оказва се, че „перфектният инвеститор“, както е описана компанията „Зееви холдинг“ в един доклад на Захари Желязков до Иван Костов, която уж имала оборот от 2 млрд. щатски долара годишно и солидни банкови референции, на практика е взела на кредит пари за сключване на сделката по придобиването на 75 % от акциите на „Балкан“. Парите са дошли от холандския клон на „Зееви холдинг“, които се налага да връща и за целта разпродава имуществото на авиокомпанията, като паралелно с това увеличава задълженията на авиокомпанията към български и чужди контрагенти.
От документите по делото в Арбитражния съд в Париж, което израелците завеждат, се вижда доказателството за горната схема – капиталът, който от „Зееви холдинг“ претендират, че са „инвестирали“ в „Балкан“, всъщност е скъп краткосрочен кредит, отпуснат от „Болкан Холдингс“ на авиокомпанията с продължителност между 6 и 24 месеца.
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
loading...

0 коментара:

Публикуване на коментар

АРХИВ 2

АРХИВ 1