Покрай кризата и извънредното положение от страна на патриотичната коалиция отново се възроди призивът да избираме българското. Един бегъл поглед в квартална зарзаватчийница в близост до Орлов мост води до следните констатации: ягоди, лимони, портокали, киви – гръцки. Домати два сорта – турски. Ябълки три сорта – македонски и полски. Картофи също два вида. Единият с определено непривлекателен търговски изглед – български, другият – френски. Прясно зеле, два вида чушки, зелени и червени – турски. Дребните зелении – копър, магданоз, джоджен, зелен лук и зелен чесън, репички – български. Има и чесън на едри глави тип мутанти – китайски. Дори и салатите, които нямат нищо общо с някогашните български марули, са турски. Всяка една с обем на малка диня и тежест поне 700-800 грама. Никой не може да гарантира за нитратното съдържание на продуктите. Продавачката не знае, собственикът на магазина гледа лошо и а си го попитал, а си изхвръкнал.

За съжаление, така се очертава и в бъдеще. Преди десет години имаше черешови масиви до столицата, отляво и отдясно на пътя за Панчарево след Околовръстното, сега има автосервизи, къщи за гости и тенис кортове. Ако си мислите, че кайсиевите масиви в Силистренско и тези с праскови в Сливенско си стоят – лъжете се. Все по-намаляващи, изсичани безмилостно, оставени на доизживяване. Ще дойде време, в което череши, кайсии и праскови ще ядем само вносни. Както стана с ябълките и крушите, вече почти неоткриваеми като българско производство. И накрая въпросът за цената на българското. Защо произведеното в Пазарджик е с двадесет, тридесет процента по-скъпо от произведеното около Одрин, Гърция или Северна Македония? И как пенсионерът с 400 лв. пенсия като мен да го мотивирате да избере българското? Ами да вземе и българското да ни избере пък нас.
 
Добри Стоев, София
 
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

АРХИВ 2

АРХИВ 1