Ген. Венцислав Мутафчийски, началник на ВМА и шеф на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса, е спасил десетки животи по време на дългогодишната си практика като хирург, но признава, че е преминал и през почти толкова критични моменти, изпълнявайки дълга си.
 Едно от най-страховитите преживявания на генерала се случва по време на бойна мисия в Афганистан през 2006 г., където той е изпратен заедно с нашите рейнджъри. Тази мисия за малко не се превръща във фатална, след като палатката, в която Мутафчийски и българската група се събират да празнуват настъпващата нова 2007 г., едва не е взривена. Докато честват празничната нощ, към тях е изпратена ракета, която избухва само на 200 метра встрани от българската палатка. Въпреки това гледката на руини и пламъци е потресаваща.

„Ако мерникът беше малко по-точен, можеха да убият 500 души, в това число и мен“, спомня си проф. Мутафчийски. За да запомни завинаги подаръка, който Бог прави на него и българската военна група тогава, до ден днешен си носи кръстче от Афганистан и смята, че човек трябва да вярва.

Не по-малко драматична е мисията му в Ирак, където за пръв път се сблъсква с грозното лице на войната след атентата в Кербала през 2003 г. „За 2 часа бяхме готови за тръгване, аз оглавих екипа за медицинска евакуация на пострадалите“, разказва Мутафчийски. За Ирак заминава заедно с тогавашния началник на Генщаба ген. Колев и министъра на отбраната по онова време – Николай Свинаров. От София до Багдад летят с „не много надежден самолет“, а до Кербала – с хеликоптер. Истинският ужас идва, когато ги прибират от летището и ги качват в автомобил, чийто шофьор карал с над 100 км в час по изключително разбити пътища.

„Когато попитах защо с толкова висока скорост, ми казаха, че така по-трудно ще ни улучат, ако стрелят по нас с гранатомет“, разказва генералът, спасил десетки животи и като военен хирург под дъжд от куршуми и ракети.
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
loading...

0 коментара:

Публикуване на коментар

АРХИВ 2

АРХИВ 1