КОЙ е Христо Иванов - истинската биография

Христо Иванов е роден на 13 септември 1974 г. в София. В семейство на отявлени комунисти. Майката Мария е родена в СССР - в Москва, нейният баща Недялко Бойкикев е българският комунист - болшевик, ленинец и политически емигрант. В края на 30-те години на миналия век при една от сталинските чистки Недялко Бойкикев е откаран в ГУЛаГ на брега на Колима, където намира смъртта си. Мария пристига в България с майка си след Втората световна война заедно със Съветската армия и семействата на други политемигранти. Завършва философия. Проявява странности - редом с комунизма почита и Бог. Става учителка в монтанско село. В разгара на Пражката пролет попада в столицата на Чехословакия, където се запознава със съпруга си Любомир Иванов - инженер, изпратен по работа там. Мария се вдъхновява от идеите на Пражката пролет, заради което семейството получава разпореждане веднага да се върне в София. Вярна на комунистическия идеал, тя се обявява за „социализъм с човешко лице“. Мария е най-добрата приятелка на дъщерята на Вълко Червенков - Ирина, и дори държи надгробно слово на погребението ѝ.

Мария Бойкикева продължава да води активен партиен живот в квартален клуб на БСП в жк „Гео Милев“.

Съпартийците я определят като „двоен идеалист – комунист и набожен християнин“. Когато Христо (той е третото ѝ, най-малко дете) се захваща със „съдебната реформа“, Мария Бойкикева отива лично при тогавашния председател на БСП Михаил Миков да търси подкрепа за идеите му, но удря на камък. Христо остава с усещането, че революционните му предложения не предизвикват интерес в партията на майка му. По време на кабинета „Близнашки“, когато в БСП започват критиките срещу него в качеството му на правосъден министър, тя настоятелно моли другарите си на „Позитано“ 20 да не го атакуват, защото „не е лошо момче“. Отново не успява. По това време освен със сина си, Мария Бойкикева има проблем и с дъщеря си. Сестрата на министъра-протестър Христо Иванов е историчка, работи като научен сътрудник в БАН и съвсем изненадващо името ѝ излиза в картонче като сътрудник на Първо главно управление на ДС. Тогава майката отново търси съдействие на другарите от „Позитано“ с искане да бъде прикрит този факт. Но и това не става. Петното в семейството е факт. Настойчивите опити да бъде скрито – също.

Харесан от щедрите американски фондации

Въпросите започват от мига, в който Христо Иванов след завършването на висшето си образование в Софийския университет изненадващо, ей тъй както си ходи един ден по улицата, спечелва стипендия във Вашингтон за изучаване на американската правосъдна система от фондация „Фулбрайт". Защо и как – не е ясно. И до днес в политическите среди е необяснимо как така „отрочето на бившата комунистическа номенклатура“, по думите на проф. Близнашки, е припознат от американците за свой? Според сайта на Министерство на правосъдието „професионалната“ биография на бъдещия министър на правосъдието в България започва през 1996 година, когато става координатор (до 2002-ра) на проекти в областта на законодателната и съдебната реформа в рамките на Инициатива за Върховенство на закона на Американската асоциация на юристите. След това – в периода 2002-2006 г. Христо Иванов е независим консултант пак по проекти на международни институции, програми за международна техническа помощ и частни клиенти, свързани с оценка на законодателството и утвърждаване върховенството на закона. Както се казва – живее в прекрасната хранителна среда на един кръг от НПО–сдружения, комитети и институти, които се осъществяват чрез безсмислени мониторинги, пишат доклади и организират обсъждания.

През 2006 г. Христо Иванов става програмен директор на Българския институт за правни инициативи (БИПИ), където ръководи отново проекти в областта на съдебната реформа, превенцията на корупцията и утвърждаване на върховенството на закона. Пак се пишат стратегии, пак реформират системата и...толкоз. Преливане от пусто в празно.

Грантовете - източник на доходи.

Нито ден трудов стаж Доходите му идват предимно по линия на проекти от неправителствения сектор, финансирани от различни американски фондации и агенции. Нито ден трудов стаж! Нито ден, прекаран в органите на българската съдебна система. Не е влязъл в нито едно съдебно заседание. Не е водил нито едно дело. Не е предоставил нито една юридическа защита. Няма нито един издаден труд или монография в областта на правото. През 2002 година, вероятно формално, Христо Иванов е вписан в адвокатската колегия, но не плаща членски внос, заради което естествено е изключен. Освен че е лишен от адвокатски права, той е наказван многократно от адвокатската колегия, заради дисциплинарни нарушения. Накрая адвокатската гилдия го „анатемосва“ и му отнема правото да бъде избиран в нейните органи с мотива, че не спазва вътрешните ѝ правила.

Когато тръгва към властта, Христо Иванов скрива този факт от биографията си. Както майка му е искала да скрие факта за картончето, издаващо принадлежността на сестра му към органите на Държавна сигурност. И гръмва първият скандал около личността му.Той се опитва бързо да го замаже. Но нарушението си остава. И то точно от човек, който трябва да е абсолютно изряден.

Защо пък Христо Бойкикев, богослов?

Има и още един любопитен факт от странната фамилна история - в периода 2006-2011 г. Христо Иванов печата в различни издания разкази, издаващи странни състояния на духа, които подписва с фамилията на майка си - Бойкикев. Във визитката му за в. "Сега", където през 2008-а е публикуван разказът му „Дарът“, е отбелязано „Учил е богословие, завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски". Работил и като строителен работник.“ Нито дума за юридическите му компетентности! Изпъква обаче съвпадението - майката е силно религиозна, а синът учи богословие.

„Прилича на майка си - твърд, упорит, неадекватен към политическата обстановка, със сектантско мислене, но лоялен към линията, която му е наложена“, е оценката на проф. Димитър Иванов, който познава добре семейството.

Докато беше министър в служебния кабинет, а след това в правителството на Бойко Борисов, Христо Иванов имаше една-единствена мисия да свали главния прокурор Сотир Цацаров и да "внесе" т.нар. румънски модел. Провали се и в първото, и във второто. Всъщност румънският модел се провали и в самата Румъния, където стана ясно, че оглавяваната от Лаура Кьовеши прокуратура всъщност е спецзвено за изпълнение на политически поръчки. И в момента в Букурещ активно върви разграждането на модела, който не е припознат в нито една друга европейска държава. След провала на последните парламентарни избори, Христо Иванов продължава да драпа да влезе в парламента, но вече действа като партизанин. Заедно с отбран кръг от малцината протестъри, за които "няма ляво, няма дясно" ходи по София, лепи плакати и се опитва да получи национален ефир, за да разпространява клевети. Прави "манифести" с другото прокси на Иван Костов - ДСБ, и вдига пушилка. Всъщност това е последното, което им остава. Защото народът им показа червен картон на последните избори, а скоро и в съдебната зала ще трябва да обясняват, къде отиде националното богатство и кой окраде България.

*В текста е използван материал и от "Епицентър". Заглавието е на Tribune.bg

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

АРХИВ 2

АРХИВ 1