ФАКТУАЛНО

Катеричка в Канада нападна вълк


Катеричка в Аляска нападна вълк, докато се опитваше да изяде малките й.
Драмата се разиграва на рекордно минусови температури, поради факта, че в момента в Канада е адски студ и вълците нямат "плячка".
Малката катеричка ожесточено нападнала вълка, докато същият се опитвал да си навре муцуната в хралупата и да прилапа малките.
Свидетел на случката станал горски рейнджър.
При опита да изяде малките катеричоци, майката-катерица го нападнала и "лакомникът" бил с надрана муцуна. 
Благодарение на рейнджъра вълкът бил спасен и получил солидна вечеря от него.

Преди минути! Отиде си любим поп-фолк изпълнител! Почивай в мир!

.......................................................................................................................................................................
Изпълнителят Панайот Найденов от Асеновград, известен още под псевдонима Панко е починал тази нощ. Той се почувствал зле, а негови близки по най-бързия начин до откарали в болница, където по-късно издъхнал. 
За трагедията съобщи неговия брат Антон Найденов, който публикува тъжни слова в личния си профил: „Днес паля свещ и отново се моля, моят живот пак дано се повтори…За да може ти отново да си моя БАТКО. Обичам те, ПОЧИВАЙ В МИР” 
Легендарния поп-фолк изпълнител е роден през 1968 година в Асеновград. Кариерата си като певец започва с формация „Астон“ и записват песента „Али Баба и 40-те боици“. Като самостоятелен изпълнител развива кариерата си с „Ара Аудио-видео“ в периода от 1999 до 2003 г. Сред най-известните му песни са „Влюбено момче“, „Хитрата лисица“ и дуетите със Сани и Дора Костова „Скитнице“ и „Няма проблеми“.
Феновете и до днес помнят култовата му песен „Евала, Живков“, с която пионерът в най-масовия жанр – поп фолка възпя бившия първи в държавата Тодор Живков.

Тъжната съдба на добрия стар Москвич днес


На пръстите на едната ръка могат да се преброят оцелелите до днес бивши съветски заводи за автомобили. Руските АвтоВАЗ и ГАЗ работят сравнително успешно, а останалите или са заети от чуждестранни инвеститори, или тънат в разруха, пише Факти бг.

По-възрастните знаят, че у нас в миналото най-популярни бяха руските автомобили Лада и Москвич. И докато Лада, под ръководството на Renault, процъфтява на руските пазари, то Москвичите са отдавна забравени.

 Строителството на завода стартира през далечната 1929 година и само 12 месеца по-късно той е пуснат в експлоатация. Разцветът на автомобилната фабрика, която впоследствие получава името "Москвич", е след края на Втората световна война.

Но с идването на "Перестройката" над марката Москвич започват да се спускат тъмни облаци. През 2001-а производството окончателно е преустановено, а девет години по-късно е завършена процедурата по банкрут.

 След няколко неуспешни опита за възраждане на марката и на руското производство на автомобили Москвич, днес са останали само споменът и сградата, която тъжно напомня за някогашния си разцвет.

България се топи! До 50 години селата ни ще са напълно пусти!

През 1989 година почти 9 милиона души живееха в България. Сега, те са малко над 7 милиона.

Това се казва в репортаж на Би Би Би озаглавен „Защо се срива българското население?“. До 2050 година се очаква населението да падне под 5,5 милиона души. А до края на века то може да стане половината от сегашното.
В провинция Перник направих рядко откритие. Това не е традиционната бродирана вълнена носия на Стоян Евтимов, която го прави необичаен, а фактът, че този мъж на около 39-те живее на село. "Всички мои приятели, които съм израснал тук, отдавна са напуснали", казва той.
Подобно на много млади българи, те са се преместили в градовете в търсене на работа.

Стоян смята, че е щастлив да има работа в планинското село Пещера, водейки фолклорната група и организирайки ежегоден музикален фестивал в опит да съживи традиционния брак и селото. Въпреки това, той намира живота в селото за безперспективен. "Невъзможно е да се намери някой, който да се ожени тук, в селото, или в селата наоколо, просто защото няма млади хора.

Единствената възможност да намеря някого е в града. Би било много тъжно и трудно да напусна селото, но в определен момент ще трябва да го направя", признава той.
Българските села губят населението си от десетилетия.

След падането на комунизма през 1989 година и разпадането на колективните стопанства тази тенденция за обезлюдяване на селата и преместване в градовете се изостри.

Освен това много хора продължават да търсят работа в чужбина.

Има и още един фактор в намаляващото население на България - отчасти защото много млади възрастни са напуснали страната, раждаемостта е ниска.

„Последният път, когато се роди бебе в селото, беше преди 10 години“, припомня си магазинерката Стефка, чиито двама сина са се преместили в града. Малкото момиче и майка й сега живеят в Кипър, добавя тя.
Огромното мнозинство от хората, които Стефка обслужва, са на възраст над 60 години. Рафтовете са слабо заредени, казва тя, защото няма много клиенти и тя се притеснява, че магазинът ще трябва да се затвори.
В другите планински села магазините и училищата са затворени, спряна са и автобусните услуги. /БГНЕС

Как един бургаски клошар се оказа английски аристократ



Англичанин с обноски и потекло е попаднал в приюта в Бургас, след като преживял истински ужас на улицата. Първоначално мъжът бил прибран в бургаската болница, след като бил открит от полицията навън на студа, премръзнал и в безпомощно състояние. Настанили го в отделението за долекуване – т.нар. хоспис, който бе изграден в болницата с помощта на Община Бургас.„Когато ми докладваха, че имаме пореден бездомник, реших, че е клошар. Влизам в стаята – какво да видя – интелигентен мъж с очила и обноски на аристократ чете книга. Добре облечен, чист, личи си, че е с възпитание и потекло. Не пожела да говори с никого от персонала, дори храна и вода отказа“, разказа един от лекарите, приели английския пациент, цитиран от "Флагман".

До мъжа стояли два маркови куфара с лични вещи. Никой така и не разбрал какво му се е случило. Откъслечната информация, която разбрали от полицията, била, че 75-годишният мъж на име Кенет идва от Австралия, но е с двойно гражданство – английско-австралийско. Бил пенсиониран военен от Австралия. Дошъл на почивка в созополски хотел, но престанал да си плаща и хотелиерът го изгонил на улицата в най-големия студ. Така и не станало ясно дали са му свършили парите, или просто нямал пари в брой.

Англичанинът прекарал няколко дни в приюта за бездомни в Бургас, където бил настанен след светкавична реакция на общината и социалните служби. След това по собствено желание се върнал в Созопол.

Когато му се случило нещастието обаче, болницата била единственото място, където човекът могъл да пренощува при нормални условия и която безотказно го приела, макар че не бил болен, а просто премръзнал.

Ето го тайното семейство на Деси Радева


Първата дама е одрала кожата на леля си Йорданка

Година след дебюта на Десислава Радева като първа дама личният є живот е все още обвит в мистерия. За съпругата на президента Румен Радев се знае само, че е родом от Бургас и е дете на разведени родители.
 

Въпреки че отдавна гради кариера в столицата, Деси не е скъсала топлите отношения с роднините си от страна на своята майка. Най-близка и била леля и Йорданка, на която се метнала и визуално. Съседите им в Бургас от едно време мислели даже, че са майка и дъщеря. Лелята на първата дама е с 8 години по-млада от родителката и. Като момиче Деси доверявала тайните си на нея и винаги и искала съвети. Йорданка се омъжила и родила по-късно от сестра си, затова гледала племенницата си като свое собствено дете. Свакото на президентшата също се казва Йордан и бил запален симпатизант на БСП. Макар с жена му да се пенсионирали, не живеели никак зле, защото от години той развивал частен бизнес. Справка с търговския регистър показва, че фирмата му се занимава с таксиметрови услуги и транспорт, а през последната година от нея Йордан е изкарал над 160 хиляди лева. Радева е само дете, но се радва на трима първи братовчеди – Гергана, Калоян и Камелия. Въпреки че са доста по-млади от нея, намирали общ език и задължително се чували по поводи и празници. През миналото лято Деси направила всичко възможно и да присъства на бракосъчетанието на братовчед си, който вдигнал първа сватба.

Подобно на президентшата, цялата фамилия обичали котките и отглеждали такива. Компания на майка и също правел красив котарак, за който се грижела от години. 73-годишната дама живеела в столицата, а преди с дъщеря и да се установят тук, обитавали малко селце, където отглеждали плодове и зеленчуци. Това се наложило, защото Десислава преживява нервен срив и искала да се спаси от напрежението. “Казах си, не искам нито тази работа, нито тази София - искам някъде, където ще се събуждам, за да остана с детето си, да му мажа филии с лютеница, а той да кара колело”, споделя тя. Родителите на Десислава се развели още докато била ученичка, а майка и се принудила да работи на няколко места, за да я издържа. Именно заради финансовите затруднения бъдещата първа дама започнала да участва в модни ревюта. На подобно събитие срещнала за пръв път и Румен. Въпреки развода на родителите си не скъсала връзка с баща си, но преди 12 години той се споминал. Навремето Кирил Генчев бил моряк. На борда изпълнявал функциите на радист, но след като комуникацията чрез морзовата азбука била изместена от новите технологии, професията му се затрила.
 

Шоколада само го миришем!



Скъпи златни момичета (и Илиана Раева), Вие едва ли четете това. Аз допреди малко редактирах статии за вашите постижения и винаги ще се възхищавам на труда и усилията, които полагате, но медалите не са всичко. 
По принцип не се впечатлявам от рекламите на Националната лотария. Нито от стотиците (вече) хора, които печелят огромни суми пари, мезонети и кюлчета злато. Или поне така изглежда по телевизията. Става ми малко тъжно, когато видя реклама на Български спортен тотализатор - техните печалби дори не се доближават до стотиците хиляди, които всекидневно виждаме да се печелят от късметлиите, търкащи билетчета.
Като изключим времето, когато бях малка и дядо ми беше продавач на лотарийни билети на пазара (тогава манията не беше толкова силна, Lafka още бяха далеч в бъдещето, а билетите не се продаваха така масово), никога не съм си купувала билетче за търкане. Няколко пъти са ми подарявали (даже спечелих крупната сума от 15 лв!), но с тези 2 - 3 билета се изчерпва личният ми досег с Националната лотария.
Има хора, които понякога се изкушават да си купят билет за 2-3-5 лв и други, които го правят всекидневно. Надеждата, че може почти като с магия да спечелиш лесни пари и това да реши всичките ти проблеми, е по-жива от всякога.
Почти всеки път, когато съм на касата на някой супермаркет пред мен има човек, който освен "насъщния" си взима и билетче. 1 лв за хляб, 2 лв за билет. От моя гледна точка може просто да си купи по-качествен хляб и това ще са по-добре похарчени пари, но всеки решава за себе си.
Как обаче се превърнахме в "нацията на търкащите билетчета"? Наскоро се установи, че агресивната реклама на хазарт по телевизиите е законна. Да, това да промиваш мозъка на хората и да ги подтикваш да пилеят парите си е законна дейност (или поне такава, която минава по ръба на закона, в който (о, изненада!) са предвидени вратички и изключения, които да осигурят безпрепятственото стигане на рекламите до теб).
В началото започнах с това, че обикновено не се впечатлявам от рекламите на Националната лотария, но това беше до онзи ден.

Какво се случи?

За първи път засякох рекламата за билета "Шоколад". Мога да се опитам да я преразкажа, но тъй като все пак живеем в дигитални времена, можеш просто да я изгледаш по-долу:

Какво наистина ме впечатли?

Не знам откъде да започна. Отначало бях убедена, че това е реклама на някаква марка шоколад. Или на хапче за отслабване, което има вкус на шоколад. Или на нов здравословен заместител на шоколада. Шокът ми беше огромен, когато дойде краят на рекламата и се оказа, че тя е за лотарийни билети.
Може би защото си зададох най-логичния въпрос - какво общо има шоколадът с лотарийните билети? Златни пирамиди, казина, бинго, диаманти, долари... добре, но шоколад?
А сега да продължим натам - този така безумен билет се рекламира от Националния отбор по художествена гимнастика. По принцип изключително се радвам на тези момичета - само за последните дни те донесоха няколко престижни отличия на страната ни.
Художествената гимнастика е един от най-взискателните спортове на физическо ниво и е ясно, че никой не прекалява със сладкото затова "Шоколада само го миришем". Може да се каже, че това е слоганът на рекламата макар и в случая да е грешен, защото по някаква причина шоколадът е билетче, което се трие.
Та точно тези наши момичета очевидно също търкат билетчета по цял ден (едната девойка дори казва, че вчера е пропуснала и днес трябва да навакса с 2 билетчета!). А щом те го правят, ти какво чакаш? Предполагам това трябва да казва видеото.
Но защо Националният отбор по художествена гимнастика рекламира хазартна дейност? Дали това е добър PR за тях самите? Какво точно възпитават тези млади момичета у връстниците си? Нима представата за качествен живот изведнъж се е свела до мирисане на шоколад, за да не напълнееш (също безумна концепция) и триене на лотарийни билети с надеждата да спечелиш много пари, "за да си оправиш живота"?
Далеч съм от мисълта, че самите момичета избират какво да рекламират. Или че някой ги пита искат или не искат да участват. Техните треньори са друг въпрос. Хората, които ги представляват (мениджъри) - също. И те имат отговорността да се грижат за имиджа им и да ги съветват кое е добре за тях и кое - не. Макар че (явно) парите винаги са добре дошли, независимо от каква дейност идват.
Може би аз съм старомодна. Може би това е новата реалност, която за мен е недопустима, а за останалите е норма. Аз избирам да не съм част от нея. Да спра телевизора. Да не си купувам билетчета. И да говоря за нещата, които намирам за неприемливи.
А ти?
P.S. Най-ироничното е, че късметът от баницата ми около Нова година беше "печалба от Националната лотария". И сега няма да се сбъдне освен ако не се спъна в печелившия билет на улицата...

uspelite.bg

Китеници, джапанки, пазарски мрежи... Къде са анцугът, сръбското и турбо дъвките?

Лондонската седмица на модата ни върна в ерата на панелките от соца
Китеници, джапанки, пазарски мрежи... Къде са анцугът, сръбското и турбо дъвките?
 © Imaxtree
Помните ли класическия хол в класическата панелка в класическия стил на соца? Диваните, покрити с китеници, джапанките пред талашитената врата и пазарските мрежи, строени на опашка пред бакалията?
И да сте ги забравили, ще си ги припомните! Ревютата от Седмицата на модата в Лондон върнаха част от символите на соца, макар и със западно звучене.
Китениците вече не покриват дивани, а пищни сандали на токчета. Или оксфордки (колекцията на Preen и Simone Rocha). Към тях вървят чанти като пудели или пазарски мрежи. Но не за кисело мляко, спокойно – отхапаните ябълки ще им отиват повече. А джапанките – те просто са черешката на тортата, потънали в разкош под блясъка на кристали. Anxiety гласи заслепяващият надпис върху косматите чехли в колекцията на Ashley Williams. И ние сме обезпокоени. Много! Най-вече защото тази Седмица на модата ни върна към ерата, в която анцунгът, сръбското и турбо дъвките бяха онази естетика, от която още ни е трудно да се отървем...
И ако за добра новина се брои тази, че джапанките с китеници в колекцията на Ashley Williams не вървят с анцуг, а с костюм, единственото, което ни остава, е да отговорим на дизайнера и неговия стил с надпис от дупето на един от моделите в ревюто: Don't Know, Don't Care!
elle.bg

Помните ли граничаря Асен Асенов, загинал при трагичен инцидент в Странджа? Намери ли се виновникът 3 години след смъртта му!


Помните ли трагичния инцидент край странджанското село Горно Ябълково от 26 декември 2014 година, отнел живота на 33-годишния Асен Асенов?

Тогава ЗИЛ с гранични полицаи се обърна в канавката, един служител на МВР загина, а други шест бяха ранени – като на война в мирно време, пише Флагман.бг.

Още в първите дни след трагедията наши източници, пожелали анонимност твърдяха, че камионът е бил технически неизправен – без спирачки,скорости и блокажи – пътуващ ковчег. Зад волана е бил Асен Асенов, който изпусна контрола от неизправната машина и се обърна в канавката, а от удара издъхна на място, оставяйки двете си деца сираци.

Вдигна се сериозен медиен шум, а тогавашният вътрешен министър Веселин Вучков се срещна със синдикатите, обещаваше независимо и пълно разследване и подобряване на условията на граничните полицаи.

След като медийния интерес стихна и разследването зацикли. Според близките на 33-годишния Асен Асенов то е било непълно и са допуснати множество нарушения.

В крайна сметка е прекратено, а преди няколко дни отказът е потвърден и от Бургаския окръжен съд, който е счел, че няма виновен за трагедията край Горно Ябълково.

А вие помните ли го? Намериха го на една пейка в Докторската градина в безпомощно състояние, с видими следи от побой, и издъхна без да дойде в съзнание.


Милен Пенев, роден на 13 април 1943 г., си отиде на 48 години при странни и неизяснени обстоятелства.
Намериха го на една пейка в Докторската градина в безпомощно състояние, с видими следи от побой, и издъхна без да дойде в съзнание. 1991-а беше такава година, че подобни неща едва ли не бяха поредната черна статистика и отшумяваха след ден-два, защото ги заместваха по-важни новини. Какво точно се е случило знае само Този, който записва всичко в тефтерите, до които ние нямаме достъп. Той е упокоил душата на актьора и режисьора, обичан и опровергаван, но незаличим като следа в театралното и филмовото ни изкуство.

Милен Пенев
Милен Пенев има странна съдба. Беше красив, беше чаровен, беше земен, сърдечен и изключително харизматичен човек. Говоря от първо лице. Не сме си пили кафето и питието заедно всеки ден, но ми се е случвало. Всички го помнят в ролята му на овчаря, любимия на Мария във филма „Козият рог”. Някои може да се сетят и за превъплъщението му във Войводата Ботев в лентата „Свобода или смърт”, както и за доц. Милев в скандалния сериал „Завръщане от Рим”. Казвам някои, защото тези два филма са сред остро критикуваните – и от филмовата критика, и на държавно ниво. За „Завръщане от Рим” дори беше направен специален пленум на ЦК на БКП, където сериалът бе заклеймен като проводник на чуждопоклонничество, Иля Велчев – уволнен, а баща му Борис Велчев изключен от Политбюро. Спомням си предшестващата пленума убийствена статия във в. „Народна култура”, за съжаление не помня автора й, бях 21-годишна, гостувахме в Стара Загора група млади поети и вечерта ни бяха посрещнали изключително напоително в техния клуб на културните дейци. Всъщност по-добре е, че не помня този критик, дано се е успокоила съвестта му след този очевадно поръчков пасквил. Та – по същия начин „мина” филмът „Свобода или смърт”. Просто тихомълком го спряха от програмите на кината, разкритикуваха го, че не представя Ботев в светлината, която ореолно го обгръща. Да подчертая – тези ленти не бяха някакви експромти. Режисьор на „Свобода или смърт” е Никола Корабов.

С Катя Паскалева в "Козият рог"
В актьорския състав, освен Милен Пенев, са Апостол Карамитев, Коста Цонев, Стефан Илиев, Кирил Господинов, Васил Михайлов, Антон Горчев, Жана Стоянович, Петко Карлуковски, музиката е на Красимир Кюркчийски, оператор е Константин Джидров… Слаб филм? Айде, ако обичате! Ако при „Завръщане от Рим”, чийто сценарий е на Антон Дончев, не на кого да е, по някакви партийни причини на мушката е виден държавен и партиен ръководител, който е неудобен към историческия момент, та го удрят чрез сина му, режисьора Иля Велчев, то за „Свобода или смърт” такива, поне външно видни причини няма. Явно не знам всичко. Но мога да се поставя на мястото на един актьор, на една изключително чувствителна душа, поставена между два подпоясни удара. За роли, в които си вложил сърцето, разума и таланта си. Няма как това да не се е отразило, да не е наляло отровата си. Не размишлявам по този въпрос за пръв път. Защото такива неща се случват и продължават да удрят високите дървета. Знаем го това за гръмотевиците, само че то някак не топли. Опожарява.

Като доц. Милев в "Завръщане от Рим"
Аз се запознах с Милен Пенев след „Свобода или смърт”. Отричаният от официозната критика филм го беше направл любимец на зрителите. Запознах се случайно, на плажа. Историята е неописуемо смешна и ще я споделя. Плажуваме с приятели през лятото на 1974 г. на една спирка от „Златни пясъци”. Така сме си уредили нещата, че спим в квартирата на бащата на двама братя от компанията, който е професор в Медицинския факултет и през лятото квартирата е свободна. А малкият му син и училищното ми гадже работят като спасители на този плаж и всички всяка сутрин ходим от Врана до там. Голяма компания се оформя около нас, към която се присъединява и Сирма. На Сирма й предстои дипломиране като лекар и затова кара стаж в медицнския пункт баш на „нашия” плаж. Един ден, както сме се разхвърляли по пясъка, играем карти и събираме слънце, до нас сядат Милен и Иля Велчев. Познават се с част от групата, която е витизчийска, а Илята е снимал с тях „Дубльорът”, чиято премиера предстои. Разговори, смях, в един момент Сирма, хващайки ръката на Милен, екзалтирано: „А Вие помните ли ме?”. Милен, красив, вежлив, явно като в небрано лозе, но с чаровна усмивка: „Припомнете ми подробности…” И Сирма на един дъх: „Като завърших гимназия, след абитуриентския бал отидохме на екскурзия по Дунава, а Вие снимахте тогава филма за Ботев и нашият кораб се размина с Вашия!” Всички се пъхаме под хавлиите, ровим се в пясъка, не може да се удържи такъв смях, докато Милен, хладнокръвно и наклонил глава към несъществуващия спомен: „О, да, разбира се, ама Вие сте се разхубавила още повече, затова не Ви познах веднага…” Нас ни няма, попиляни от едва сдържан или абсолютно несдържан смях, но Сирма не се усеща, а е на върха на щастието. След това, като обядваме в „Трифон Зарезан”, коментираме небивалицата, която не може да измисли и най-талантливият писач на небивалици, аз питам как не е умрял от смях като нас, а толкова сериозно е намерил сили да отговори. Той свива рамене: „Е, аз все пак съм актьор…”.
Да, той беше наистина актьор, а не просто завършил ВИТИЗ. Беше почтен. Беше достоен. Не беше високомерен, високопарен и шестващ над нещата. Не гола земна слава, струва ми се, искаше, а да направи това, към което се стреми душата му. Чист човек. Опожарен от гръмотевиците, стоварили се върху му. Заради любовта към киното, към хората и към живота. Неговият кораб се размина с този на казионната критика, но пък ролите му се запомниха от обикновения, най-точен в преценките си зрител. Голям купон ще има днес Горе, Милен Пенев ги умееше и тези неща. Помним.

Маргарита Петкова
AFISH.BG

Посетители гледат в момента: