Фиаското на българските полицаи със сълзотворния газ в събота стана обект на подигравки от целия свят. Медиите във Великобритания се подиграват на родните униформени, които успяха да се самообезвредят, в опита си да разпръснат малобройна група протестиращи. Британският високотиражен Daily Mirror публикува на сайта си видеото на плачещите служители на МВР със заглавие "Непохватни български полицаи се обсипаха с лютив спрей по време на протести".
"Забавното видео, на което се вижда как група полицаи отстъпват да си изплакнат очите с вода, се разпространи лавинообразно в социалните мрежи, особено защото се счита като преувеличена реакция в лицето на шепа протестиращи", пишат от британското издание.
Централната полска телевизия също се подигра с родните служители на реда. Световната телевизия RT в англоезичната си програма и сайта също се майтапи с полицаите ни. Редица други издания от много държави не пропуснаха нелепата случка.
 В социалните мрежи пък нашите униформени бяха сравнени с комедийната поредица Полицаят от Сен Тропе с Луи Дьо Фюнес. Клипът с плачещите пазители на реда е един от най-гледаните в Youtube. 
В същото време родното МВР оправда действията си в събота по изключително комичен начин. Сълзотворният газ бил използван, а това е прецедент, за да бъдат предпазени самите протестиращи. Според началника на Охранителна полиция Борислав Муеров един от униформените приложил лютивия спрей, защото задната част от групата  протестиращи, опитващи да пробият кордона притискала предната и имало „изхъркващи” граждани.
 "Трима-четирима протестиращи са били притиснати от задната част на протеста към автомобила (б.р. полицейски автомобил). Описано е образно, че са изхърквали от натиска. Тогава, за да не се допускат по-тежки инциденти, служителят е използвал този лютив спрей. Самата обстановка и местоположение на сградата са в доста променящи се атмосферни условия, има течение, вятър", заяви Муеров.
Бившият главен секретар на МВР Николай Радулов пък разкри пред бТВ, че родните униформени не са обучени да се справят с масови безредици. 
Според проф. Радулов ситуацията е показателна за това, че нашите полицаи не са тренирани и им липсва екипировка.
 "Къде им бяха противогазите, каските, очилата. Ако наистина се беше стигнало до неконтролируема ситуация, те нямаше как да реагират. Сълзотворният газ се изстрелва със специални пушки, а самата полиция няма противогази и маски", коментира Радулов.
Той добави, че газът е използван без видима причина, понеже масови безредици не е имало. По думите му това е било разпоредено и е тревожен знак за по-твърдо отношение на властта към протестиращите.



Нека Ви светна малко в празните глави кой е този човек на снимката.Повечето от вас ,са заучени още от училище да мразят думите.. "Комунизъм","Социализъм" .Но нима знаете какво всъщност се крие зад тези думи ? Доверявате им се безусловно и позволявате да Ви се наложи мнение. За много от Вас човекът на снимката е причината ,поради която днес ви казват ,че нямате пари.... вие разбира се се доверявате безусловно на това,но аз не съм като повечето от вас... реших да проверя ,защо толкова много се плюе този комунизъм... и разбрах ,че ни лъжат...
Та този човек е другарят Тодор Живков ,бих казал най-големият държавник на нова България,човекът пред когото всички днешни политици изглеждат лилипути в костюми.Човекът който не допускаше боклуци да управляват съдбите на милиони.Държавникът,който навън беше виртуозен дипломат ,а в собствената си страна никога не стана високомерен.Човекът на когото се падна да води България в сложно време и да лавира между изтока и запада,между чука и наковалнята,но НИКОГА НЕ ЗАБРАВИ ИНТЕРЕСИТЕ НА БЪЛГАРИЯ ! Човекът,който издигна България до средно развита европейска страна,с мощна икономика и армия,и беше на път на постигне още повече ! Човекът,който не допусна съветски военни бази на българска територия,за разлика от водачите на останалите страни от соцлагера.Човекът,който не допусна да успее опитът на американската агентура България да бъде превърната в Косово.Човекът от когото имаха респект и на запад и на изток,а сред своите никога не поиска да бъде нещо повече от обикновен шоп.Човекът който се държеше наравно с всички и имаше какво да каже с всеки ! Човекът ,който разкаваше вицове за себе си и разсмиваше цял народ с неизчерпаемото си чувство за хумор и остроумие,никога не престана да бъде самокритичен и никога не се взе на сериозно.Човекът,който никога не се поддаде на опиума на властта,никога не стана сноб и никога не претендираше да бъде нещо повече от който и да е среден българин.Човекът ,на чиито плещи лежеше огромна отговорност ,но никога не допусна до обикновения българин да стигнат треговите и смутовете на времето.Човекът,при който децата играеха до 12ч ,без никой да се притеснява за тях,при който милицията нямаше работа,един квартален стигаше на десетки хиляди хора,а никой не се сещаше да заключи врата и коли.Човекът ,при който и последния български гражданин,имаше покрив и работа,отопление и медицинско обслужване ! Човекът ,при когото обикновения българин строеше къщи и вили и оставяше спестовни книжки на децата си ! (това ,че днес те са обезценени до стотинки ,не е по време на неговото управление ! Отговорността трябва да се търси от друг ! ) .Човекът ,при който обикновените хора и от най-затънтеното село караха почивки на морето по месец,в курорти,които сега ни се струват луксозни.Човекът ,който се "съобразяваше с Москва" формално,но дефакто си правеше каквото си поискаше.Човекът ,при който формално се вдигаха лозунги за интернационализъм,но прокарваше най-твърдия националистически курс.Човекът при който образователната система възпита цели поколения българи в патриотизъм ! Човекът,който накрая остаря и вече нямаше сили да спира протежата на Горбачов и САЩ. Човекът ,който оценихме истински едва когато го изгубихме . . . Съдът не успява да докаже ,че той е присвоил и една стотинка за себе си .Ще повярва ли някой ,че ако той имаше и една кирлива риза,те нямаше да му я изкарат ? Той беше осъден за нещо ,което му прави чест ... затова ,че обичаше народа си !
-"Аз вярвам в българските млади хора .Не се съмнявам ,че те ще изградят ,по-богата ,по-справедлива и по-демократична България от нашата.Зная ,че техния живот ще е по-различен от нашите млади години...,бих дал всичко за да бъде той по-добър и по-лесен .Но лесни пътища няма .Силните,волевите,смелите личности израстват в трудностите...иска ми се да вярвам ,че днешните млади българи и българки,ще бъдат по-добри във всяко отношение от нас-не каквито сме сега,а каквито бяхме в нашите отминали,в нашите незабравими младежки години..." (Тодор Живков)
И макар да не съм бил роден преди промяната ,може да ме съдите,че нямам право на глас за тогавашното време ,но мога да говоря за СЕГА.
Мога да говоря затова ,че не намирам за нормално да съм на 22 години и единствената ми алтернатива за по-добър живот да е в чужбина ! Не намирам за нормално хората да си купуват дрехи 2-ра употреба ,защото няма да има пари за храна ,ако си купят нови.
Не намирам за нормално хора ,които са си дали целият живот за да работят в тази страна ,да нямат пари за мляко и за сирене.
Не намирам за нормално да нямаме ефективна законодателна система ... за да може хора ,като този изрод да разфасова приятеля си и да лежи 9 години... http://novanews.bg/news/view/2013/12/09/63704/осъденият-за-жестоко-убийство-в-перник-се-разхожда-на-свобода/ или този ,който убива 6 души и е осъден на 12 години.. какъв е извода ,че се лежи по 2 години за отнемане на човешки живот ? Това ли е свободата ,която искаш народе ?
Не намирам за нормално това да имаме толкова плодородна земя ,в която камък да засееш ,ще поникнат камъни...,а в същото време да ядем вносни боклуци .
Не намирам за нормално хората да мислят абсолютно всеки ден за сметки,защото знаят ,че веднага могат да бъдат осъдени и да бъде отнето и малкото което притежават
Не намирам за нормално това да бъдат приватизирани всички заводи... и да бъдем безработни
Не намирам за нормално страната ни да бъде на първо място по сива икономика
Не намирам за нормално да получавам 10 пъти по-ниска заплата в сравнение с останалите европейци за същата заплата,а дори да работя повече часове

Това да си на 22 години ,да учиш в страната си и да си толкова объркан дали си поел по правия път.. дали не е трябвало да заминеш в чужбина при приятелите ти...
Къде отиде спокойствието ? Къде отиде удоволствието от младостта ?
За равносметка на това ще ви предоставя малко статистика от Живково време :страната ни получава средно 12 тона нефт на цена по 70 $ на ТОН ,като се изнасяха 300 тона по 350 долара на тон.. или 1 млрд долара ... получавахме от СССР, 4,5млрд KW електроенергия ,на цена по-малка от 1 стотинка на KW (купейки),ние продавахме от него 3млрд на турците за 6 цента ,получавахме газ на 1000 кубически метра 20 $,сега е близо 550 $.92 % от българите имаха собствено жилище ,62 % 2-ро жилище ,45 % вила ! Средната работна заплата по времето на комунизма е 200 лв ,но това е нетна заплата,нормалния човек не е виждал къде отиват парите по другите фондове,които деистват чрез 1 мощен преразпределителен механизъм ,който води до фиксиране на цените.Така цените от 6 ст на билетче,не се определят от пазара,а от държавата,което води до 1 по-голям достъп на продукти от всички хора(здравеопазване за всички,образование и тн ) ,а реално работника е взимал +парите ,които не е виждал ,а са отивали във фондовете за преразпределение-между 700-800 лв ...Дългът на България към 1 декември 1990- е точно 9 млрд $ ,но това е брутен продукт,тъй като страната ни има да взима 4.5 млрд(1,5млрд валутен резерв в швейцарски банки;1,5млрд от Либия,когато Соломон Паси си направи лична политика и си ги опрости ,както и от доставки на оръжия към Ирак и Афганистан)от което фактически нетния дълг на България е 4,5млрд $ !
А какво ни донесе промяната ? Повече нагативи от колкото позитиви... ,колко заводи се затвориха.. ще дам малка статистика...
Софийския силно токов завод Васил Коларов са работили над 4000 души.В навечерието на приватиззацията предприятието разполага с поръчки за 7 години напред .Доставка на големи трансформататори за Пакистан,Индия и други страни.След като Hundai го взема,купувачът прхвърля изпълнението на поръчките в Южна Корея.След приватизацията днес в завода работят около 200 души.
В химическата промишленост заетите преди приватизацията 1989 са 120 000 души.През 2013 80 000 ... 40 000 съкратени.
Във военната индустрия положението е дори по-тежко.Заетите през 1989- 150 000 души,през 2013 - 15 000 души.Реципрочна е и загубата ни на страната от пропуснати ползи през 1989 ,сме имали печалба от 2 млрд ,тя се стопява 10 пъти... 2013 -200 млн
Друг пример е Валя Балканска ,която е повод за национална гордост.По времето на комунизма (1977г),неин запис е в включен в „Златната плоча” изпратена в космоса.През 2004 година ,нейният запис вече се носи извън пределите на слънчевата система.Ами Георги Иванов?първият и единствен български космонавт ,изпратен в космоса по времето на комунизма в сътрудничество със СССР.(10 април 1979г)В космоса прекарва 1 ден 23 часа и 1 минута.Въпреки проблемите при кацането,пулса на българина остава нормален и не се променя.
Днес музиката ни не може да пробие дори в съседните ни държави(т.нар. поп фолк),а хора пращаме само за ягоди ..... Може би някой ден ще имаме честта да берем ягоди на луната ...
Да не говорим за спортните ни успехи,бяхме страна с традиции и ценности... днес няма как да имаме ценности при условие ,че всичко се купува и продава ,включително и хората...
Комунизмът научи хората не само да работят за собствения си джоб.а и за благото на държавата ... времето когато учителите респектираха само с присъствието си ...времето когато циганите не живееха на гърба на българите с помощи,а работиха наравно с тях !

Но нека се върнем в настоящето .Ние вече сме в Европейския съюз и искам да Ви попитам ,къде са тези европейски ценности ? Страни ,които са богати на гърба на страни ,които са бедни? Това ли е ценност ? До какво ни доведе тази демокрация и свобода ? До убийства,наркомани,и беззаконие ,до това младите да знаят нарицателни като Азис и Мара Отварачката,а Левски да е само футболен отбор ? Това ли желаем толкова много ? В колко войни ни вкараха Америка ,да пращаме контингенти ? А колко е пратил другаря Живков ? Строим 1 магистрала 5 правителства (20 години)... а тези малки пътища и отбивки до най-малките села ,как са изградени за 40 години... да не говорим за жп линии,за заводи.. колко завода и колко училища има направени за 20 години преход ?Колко има закрити ?Знаете ли ,че страната ни дава повече пари ,като членски внос всяка година ,от колкото получава ? Затова ,че единствената полза от ЕС е ,че хората бягат ,за да мият чиниите на германците и англичаните ,това ли ни е икономиката,това ли ни е интеграцията ? Задайте си тези въпроси и преди да плюете някой и нещо ,първо проверете колко е достоверно !

Живков ,човекът ,който остави народ с 9млн души ,с осигурена работа,подслон,образование и здравеопазване .... та ако за Вас ,думата комунизъм и социализъм е отрицателна ,вземете се поразровете каква е идеята за този тип икономика.. именно това всички да са равни.. и не вярвайте на всяка 2-ра дума от телевизията ,защо не знаете какво ви отнеха ...☜☭☞ ☜☆☞ ☜☭☞

И за да не кажете ,че само аз мисля ,че животът в момента е без преспектива за младите ,ще ви приложа разсъжденията на още 1 младо момче ,което иска да емигрира :

"Преспах, помислих, реших. Няма да емигрирам. Защо ми е? Тук ми е толкова добре. Къде другаде ще се чувствам така? Къде другаде ще бъда на най-ниското социално стъпало? Къде другаде ще дишам и ще се правя, че всичко ми е наред?

Разопаковах чантите и куфарите. Направих си едно кафе и излязох. Видях тополите и реките, за които ви писах в предишната статия. Видях разбитите улици, тротоарите (или това, което е останало от тях), големите билбордове и застиналите физиономии на хората. Видях всичко това и останах, реших да бъда един от всички, които няма какво да направят.

Отново трябваше да отида на лекар. Исках талон за преглед. Бабите пред мен уж бяха взели последния. Нямало други. Трябва да чакам до пето число на следващия месец, дано тогава има. Дано тогава вече не е късно за същия преглед. Но какво са виновни лекарите, няма да им се сърдя. Те учат 10 години, за да изкарват 500 лева заплата. Други въобще не учат и изкарват 1000 лева. Как се очаква да работят отдадено и да дават всичко от себе си, когато пациентите ги приемат за боксова круша, сякаш те сами определят законите и правилата.

Ще живея в страната на абсурдите и ще се радвам, че съм тук.

След това реших да мина през някой от десетките молове. Какво да видя? Това, че 90% от продавач-консултантите са колеги от университети. Факултетите са празни, за да може студентите да се издържат. За сметка на това моловете са пълни. От една страна са бедните студенти, които сгъват по дванадесет часа тениски и дънки, от друга страна са по-богатите им колеги, които ги подминават, когато ги видят, или само им кимват, докато харчат парите на родителите или гаджетата си в същите тези магазини. Защото в страната на абсурдите за една обява като продавач в магазин за дрехи кандидатстват над 2000 души, защото знаят, че там поне ще получат пари, които няма да бъдат толкова смешни, и ще ги получават редовно. Университетът е оставен на заден план. Има време до септември, когато са поправките.

Някъде по пътя, по който вървях този ден, видях и една моя учителка. От детските ми години. Вече пенсионерка. Взима 300 лева пенсия. Работила е цял живот. Търпяла е унижението на чуждите деца, унижението на държавата, отритнатостта на обществото и думите: моето дете е вече твой проблем, ти го направи човек. Не знам, дали се е справила с повечето. Предполагам, че не. Но в страната на абсурдите е престижно да си модел, певица, актьор, но в никакъв случай учител или лекар.

Огладнях. Трябваше да си купя нещо за ядене. Естествено, не бях ял месо отдавна, чаках да го сложат на промоция в близкия супермаркет. Е, малко посиняло и навярно направено със суха кръв, но все пак месо. Промоционално, колкото да има нещо на масата. Влязох в магазина. Там – едно мръсно, едно разхвърляно, типично по нашенски. Няма „добър ден”, има „кажете”. Ама, какво искате да ви кажа? Колко се радвам, че няма да емигрирам ли? Как ви разбирам, че заплатата ви е толкова мизерна, че сте загубили всякакво желание да проявите малко любезност? Изчезнала е някъде между сметките за тока и тези за парното. Или между въпросите: да купя нови дрехи за детето или да му платя таксата в детската градина? Няма и „довиждане” – има само мълчание. Което крещи: върни се, за да направиш оборот, но не ме карай да бъда любезна – нямам сили за това.

По пътя към дома видях няколко майки с децата им. Изглеждаха умислени. Знаех за какво мислят. Как трябва да оставят непроходилите си бебета на грижите на някоя стара баба, за да се върнат пак на работа. За да може да купуват храна на същите тези бебета. Защото кой може да гледа дете с 30 лева на месец? Но в страната на абсурдите и това е възможно. Трябва да се научиш да правиш от нищо нещо. Имаш бебе – ето ти десет-двадесет лева от държавата. Тя ти е и майка, и баща, тя преценява. Кой те е карал въобще да раждаш? Проблемът се задълбочава, ако същите тези майки нямат стари баби, на които да оставят бебетата си. Тогава всичко ляга на раменете на бащата, който трябва да работи на поне девет места, за да подсигури малко храна и дрехи. И всички заедно да се молят бебето да е здраво, защото, ако се разболее, тогава става наистина много страшно. Както и всички заедно да се молят да има място в някоя порутена детска градина за детето. Да се дават рушвети, да се превозват чували с мокри кърпички и тоалетна хартия към лелките в градината, за да може те да гледат детето, докато родителите работят за бъдещето му.

От друга страна, да му мислят и българските пенсионери. За тях пък кой пише? Особено за тези в малките градове и села. Защото в София много от тях дават апартаменти, имоти, помещения под наем на хората, които идват от провинцията с мечтата да открият добре платена работа в столицата.

Пенсионерите от малкия град и село нямат този шанс. Те получават някакви подхвърлени 200 лева, с които трябва: да ядат, да си купят лекарства, да си платят сметките, да дадат малко на децата. След това през останалите 29 дни от месеца те карат на някакво животинско оцеляване, защото те са едни от най-отритнатите от същата тази абсурдна държава. Работили са цял живот, построили са дом и са създали семейство. Накрая са затворени в един свят на бедност и мизерия, където бутилката олио трябва да изкара за цял месец.

Аз харесвам родината си. Харесвам природата, българската култура и история. Българският народ със сигурност е най-смелият и най-работливият в света. Питайте всеки европейски работодател за това. Не харесвам държавата. Не харесвам условията и пародията, в която ни поставя. Не харесвам това, че преди избори се намират милиони лева за рекламни кампании, но не се намират стотинки за увеличение на пенсия, заплата или детски надбавки. Не харесвам това, че, ако се разболееш, няма кой да те излекува. Както и не харесвам това, че, ако искаш да имаш спокоен и щастлив живот, трябва да емигрираш.

Затова аз се прекланям пред всички българи, които успяват по някакъв особен български начин да оцелеят. Пред тези, които се борят и вярват, че може би един ден всичко ще се оправи. Аз не вярвам.

Това не е негативизъм от моя страна, аз просто виждам липсата на всякакви признаци за позитивно развитие на нещата. Затова се моля всички да бъдем здрави, защото със сигурност това е най-важното.

Моля се един ден децата ми да не живеят в подобна държава, но да имат моята родина. Дано се случи!"


Зоопарковете предизвикват доста смесени чувства. Разбира се, там можете да видите любимите си животни отблизо, но държани в клетки, те са в плен, а това е нещо ужасно.
Това, което прави нещата още по-трагични, е факта, че са съществували и дрг вид зоопаркове – човешки зоологически градини. Точно така!
Не вярвате? Не? Може би ще повярвате, след като видите тези снимки.

Представители на племето Selk’Nam, изложени на показ в човешките зоологически градини, преди да бъдат откарани за Европа.
Selknam-natives
Maurice-Maitre-businessman-next-to-a-group-in-selknam-Universal-Exposition-in-Paris-in-1889
Това африканско момиче е било експонат в човешки зоопарк в Брюксел, Белгия, през 1958 година.
African-girl-in-human-zoo
Пигмей в зоопарка в Бронкс, Ню Йорк през 1906 г. Мъжът е бил принуден да държи в себе си орангутани и други маймуни, докато участва в изложбата.
Ota-Benga
Човешката зоологическа градина в Париж.
French-colonial-Exposition
Human-zoo-Jardin-d’Agronomie-Tropicale
Human-zoo-Jardin-d’Agronomie-Tropicale-1
Jardin-d’Agronomie-Tropicale-human-zoo
Сара Бартман – момичето, което въплъщава безчовечността на човешките зоопаркове.
Saartjie1
“Негърско село” в Германия, показва майка и детето й.
Mother-with-her-child
Negro-Village
Представители на други раси често са били отглеждани в клетки и показвани в импровизирана “естествена среда”.
Africans-Asians-and-Indigenous-people-at-human-zoo
Парижкото Световно изложение, 1931 година.
Paris-World-Fair
Хората, които посещават зоологическите градини, са били забавлявани от групи пигмеи, които са били принудени да танцуват.
Pygmies-dance
През 1881 г., пет индианци от племето Kawesqar (Огнена земя, Чили) са отвлечени, за да бъдат транспортирани до Европа и изложени на показ.
Kawesqar-tribe
Изложба на човешки същества през 1904 г. в Сейнт Луис.
Savage-Olympics-Exhibition

 
Колко души си спомниха за големия български войвода Стефан Караджа тези дни. Колко медии написаха и припомниха кървавите битки на четата на Хаджи Димитър и Караджата прем огнения месец юли на 1868 година? Николко. Което е срам и позор!
Забравихме героите си. Те дадоха живота си да я има тази България, а имената им все повече потъват в забрава.
Това ни пише нашият редовен читател от Русе Величко Тодоров. Прав е човекът.

Затова ви предлагаме текст за големият комита Стефан Караджа.

В брой 299 от 4 август 1868г. вестник „Дунав” пише: ” В срядашния брой на „Дунава” ( номер 298 от 31 юли) ний известихме, че предводителят на разбойниците Тулчалият Кючук Стефан се лекува в затворническата болница и че по негово щение местната власт повика благовейнаго свещеника Христя, за да го изповяда . . . Разбойничеството и престъплението, които направи речения Стефан, ако и да изискваха да се накаже смъртно наказание съобразно законът, но когато му се свърши изпитът и осъждението, болеста на раните му се усили и наказанието му се беше отложило след пълното му оздравяване. Обаче мъките и болките на раните му, като усилиха още повече, той попадна и в болеста називаема тетанос, щото миналата сряда ( 31юли 1868г. ) през ноща умре от своята си смърт и на утринта се повика пак свещеника, който го погреба според християнските обичаи; а защото тялом беше съвсем отслабнал, той, без да мине на губилищното място(бесилката), отгдето минаха другарите му и отидоха в смъртния дом, напряко (кестерме) отиде през друг един път “
Така журналистите от в. „Дунав” са отразили смъртта на войводата. Нарекли са го „предводителят на разбойниците”, защото властта е била в ръцете на турския султан и никой не е смеел да напише нещо друго.
Стефан Тодоров Димов – Караджа е роден на 11 май, събота, 1840 г. Ден по-рано, същата година, е роден и Хаджи Димитър. Караджата по майчина линия е потомък на рода Бинбеловци от село Факия, род чието развитие можем да проследим в течение на шест века назад. началото му е свързано с легендарния Момчил войвода, за когото турския поет Енвери пише в книгата “Деяния на Умур паша” :
“Всички, които го виждаха, оставаха изумени, всички се удивляваха на неговия величествен вид. Той бе висок колкото двама души, гледан, наподобяваше минаре.”
Бащата на Стефан, Тодор Димов Узунниколов известен, като Тодор Търнин, бил буен човек.
”Дядо Тодор – разказва внучката му Веса (дъщеря на Стефановата сестра Пена) – бил от ония българи, които не скланяли глава пред турците. А имало един каймакамин, не оставял хората на спокойствие. Обикалял край чешмите, задирял момите и младите невести. Дядо често имал разправия с него. Една вечер го срещнал на улицата. Било тъмно нямало никой наоколо. Разминали се, но още същия миг дядо Тодор се обърнал и ударил турчина с тоягата си по главата. Нанесъл му още удари, докато го убил   (Това се случило окло 1846г). Нямало свидетели, но на всички било известно, че са се спречквали. На сутринта турските управници първо него щели да потърсят. Прибрал се дядо в къщи и казал на баба Калина: “Слагай каквото можеш в дисагите и да бягаме”. Натоварили невръстните си деца, малко покъщнина и дрехи на конете и тръгнали същата нощ. никой не открил дирите им. Така от село на село преминали Балкана и Добруджа и се озовали близо до Тулча. Там дядо станал говедар. Вуйчо, Стефан Караджа, пасял телците, раснал здрав и силен и обичал да се бори с другарите си. Той знаел защо са напуснали родното си село и ненавистта към поробителите отрано пуснала корени в душата му. Затова най-много обичал да се бори с турчетата и да ги тръшка до едно.”
През пролетта на 1862 г. в Тулча се заженил някакъв богат турчин и както на всяка турска сватба имало и борби. Турчинът не бил скъпчия, та поканил все прочути борци. Ето какво разказва за тези борби, съвременникът на Караджата – тулчалията Атанас Пачев: ” На определеното място заварихме хиляден народ – турци и българи, любопитни да видят борещите се. В определеното място се разхождаха няколко горделиви и важни пехливани. Всички бяхме устремили погледите си към тях. Но най – голямо любопитство будеше непобедимият Плиса Пехливан. Той се познаваше отдалече. Голиятският ръст и бабаитският му кайфет го правеха по-силен, отколкото беше.” Борците били облечени с каспети ( тесни кожени панталони, достигащи малко под колената). Целите им тела блещели от масло. Борбите започнали и както винаги, непобеждаваният дотогава Плиса Пехливан се справил с всичките. Той вече поглеждал към наградите: оседлан кон, младо биче и др., когато тръгнал да обикаля алая(мястото където се провеждат борбите). Според обичая, за да бъде признат за победител, борецът е трябвало да направи три кръга, което значело: ” Няма ли друг съперник?”. Плисата не бил изминал още първия кръг, когато някакъв смелчага изпляскал с ръце и като си запробивал път през навалицата, завикал, че иска да се бори с победителя. Настанало оживление. Плисата се надигнал на пръсти да го види. Идващият срещу него бил Стефан Пазвантчето. ” Караджата – продължава разказа си Атанас Пачев – приближи гордия пехливанин. Гаази Плиса го изгледа пренебрежително, усмихна се, което по всичко изглежда разсърди младия борец. И той, без да си обуе пехливанските каспети, препаса само широките си дънести панталони. (Турците са практикували изключително така наречената “мазна” борба. Макар да се е чувсвало известно влияние, българите успели да запазят “сухата” борба, практикувана от тях още отпреди робството. Не един път, какъвто е случаят и със Стефан Караджа, макар да се поставяли в неизгодно положение, българите излизали да се борят с турците, без да се мажат като тях с масло.) Зурлите и тъпаните изпълниха цялата околност с неописуемо възбуждение. Трясъкът им заглуши провикванията на тълпата. Борбата започна неравно и обещаваше да бъде жестока. . . Ние българите изтръпнахме от уплаха. . . Но скоро просия пред очите ни. Не бяха минали още 4 – 5 минути и Караджата се впи в снагата на турчина. Ето че благодарение на своята жилавост и сръчност той повали своя съперник. Гаази Плиса се просна на гърба си като риба. В същия миг Караджата скочи и на четири страни поздрави публиката с вдигната ръка. Настана смущение.” Турците настръхнали. Чули се гласове, че ” очите на Плисата не гледали към небето”, че се бил подхлъзнал и паднал случайно. Тогава въпреки увещанията на приятелите си Караджата гласно се провикнал, че е съгласен втори път да се преборят. Пак запищели зурлите, отново вплели мишци борците. Ала и този път Стефан успял да просне Плисата по очи на земята. И когато вече се опитвал да го обърне възнак, разярена турска тълпа нахълтала в алая и започнала да линчува победителя. Настъпила суматоха, наскачали заптиетата. Втурнали се в алая и някои по-смели българи. Те успели да качат Караджата на някаква каруца и го измъкнали. После той се укривал в разни български къщи в Тулча. Наскоро след това той направил и други някои грехове към турците, поради което трябвало да напусне Османската империя.

В началото на май от Румъния, Караджата се отправя за Белград, където се включил в Първата българска летия. В своите мемоари Христо Македонски пише: “Там се запознах най-напред със Стефан Караджата, който беше малко по-млад от мен, но беше страшна хала, такъв решителен и неустрашим человек, какъвто не съм срещал и до тоя час.” В неизпратено писмо до Стоян Заимов от 8 април 1896 г. Христо Иванов – Големия разказва: ” В сражението С.Караджа и В.Левски са фърлиха на юруш с голи ножови в байраклъ джамия, защото раниха турците от нази двамина като бехме обиколили джамията, а турците въоръжени беши пълна джамията. И като влезоха тези двамината в джамията този час са придадоха турците и тогава ги нарекоха левови нашите хора”.  След разпускането на легията Стефан Караджа се завърнал в Румъния, а от там в Тулча, където се погрижил да омъжи по-малката си сетра Пена. През периода 1864г. – 1866г. сам или с други войводи неколкократно преминава с малки чети в Стара планина. Междувременно за известно време през 1865г. държи гостилница в Гюргево, която използва като средище за контакти и обединяване на хъшовете. Има податки, че през този период прави опити да създаде в някои селища революционни гнезда – комитети, които да набират съратници за предстоящата освободителна борба. През зимата на 1866 – 1867 г. започва трескава подготовка за голяма четническа акция. Проектира се преминаването на няколко чети, съпроводено с въстанническо надигане вътре в страната. Четата, която Караджата трябвало да поведе, се състояла от 68 души. Тази чета обаче не успява да мине в България, поради затягането на границата след преминаването на четите на Филип Тотю и Панайот Хитов.  След този неуспех Стефан Караджа се озовава във Втората българска легия в Белград. На 5 февруари 1868г. напуска сръбската столица на път за Влашко с 460 гроша, заети от П. Хитов за пътни разноски. Започва подготовката на четата от 1868 г. Ето какво пише в едно свое писмо Стефан Караджа: ” Днес е настанал вече за мене часът, да вървя за там, гдето е всичката обща надежда, гдето са съсредоточени всичките ни мисли и желания, гдето ни очаква цял народ с открити гърди, за да жертвува себе си за най-скъпото нещо на този свят – за нашето скъпоценно и много патило Отечество.” Стефан Караджа е и спомоществовател на три книги, едната от които е “История Българска” от Гаврил Кръстевич.
Тежък е пътят на четата на Хаджи Димитър и Караджата. Изнурителни преходи и постоянно преследване съпровождат пътя на четата от самото и преминаване на българския бряг. В битката при Канлъдере (Кърваво дере, Бачо Киро отбелязва , че преди битката местноста се е наричала ” Каза касън кюпрюсю ” – мостът на черната мома), Караджата бил пленен и откаран в Търново. Ето как описва битката Христо Македонски: “Беше привечер, едва ли имаше един час до мръкване. След като изпразнихме по няколко пъти пушките си из позициите и понеже турците настъпваха решително към нас, ние изскочихме из позициите си и се впуснахме срещу неприятеля. Боят беше ужасен, защото не ни оставаше друго, освен да извадим сабите и да се бием с хладно оръжие. Като всеки началник Караджата вървеше напред толкова решително, като че излиза на сцената на някой Парижки театър. Така захласнати Караджата навлезе в стана на неприятеля. Но турската сган многочислена! Едни от турците се разбягаха, други се впуснаха да се бият с нашите,  трети взеха мерки да обкръжат цялото отделение на Караджата и да ни изловят. Никога не съм видял по-грозно и по-рисковано сражение. Само гласът на сабите се чуваше. Офицерът, който командваше падна убит, а турците още повече се разяриха. Войската се биеше също решително и в скоро време сполучи да ни обсади от трите страни. Оставаше ни свободен само тилът, откъдето другото отделение ни вардеше що-годе и се биеше на другата страна с друга войска и башибозуци. Веднага взехме да отстъпваме, за да избегнем обсадата. Само Караджата не можа да отстъпи навреме, защото беше вече толкова пронизан и нашарен от куршуми, щото не можеше да се бие и да върви. Войниците се спуснаха върху му и го завлякоха в стана си. Уловиха един полумъртъв човек. Това стана пред очите на всички ни, но нямаше как да му помогнем. И турците разбраха, че хванаха един от войводите ни и престанаха нападенията си срещу нас, но взеха мерки да ни задържат в обсада.”
” В тази битка – пише Бачо Киро – паднаха мъртви от турския аскер до 93 души, а черкези и други турци и абази нямат чет, защото тях караха повече да се бият, а аскерът се биеше на спревардяне. А на черкезите и на другите обричаше пашата 3 жълтици бакшиш за една хъшовска глава. За туй те и другите много се изтриха в този ден. Но за жалост, в този ден падна зле ранен и се хвана от турците прочутият български юнак Стефан Караджа . . . “
След залавянето му Стефан Караджа е откаран в Търново. Очевидецът Филип Симидов пише: ”Уловен със 7 рани на кръста, при една битка при Търново. И докараха в кола шеркет  с двамина негови другари след него в друг шеркет в1868г. Калпакът му чер с надпис отпред с жълти букви: “Свобода или Смърт”, по риза, със сини платненки; при 7 рани той беше бодър”
От Търново Караджата е отведен в Русе. ”Като обикалях около затвора - разказва Никола Обретенов – един ден надвечер видях да пристига от Търново една бричка, заобиколена със стражари. Тя спря пред зятвора. От бричката стражарите снеха един болен човек, почернял, изсъхнал. В него аз едва познах Стефан Караджата”  Захари Стоянов допълва: ” Понеже Караджата беше ранен на много места и по тая причина не можеше да върви, то на разположение му бил оставен един турчин, когото той трябвало да възседне,за да го отнесе до в конака. ”Жив ли бях да възседна и турчин ? Сега и да умра, няма да ми останат отворени очите” – казал Караджата, говори преданието.
На 31 юли си отива този голям юнак Караджата. Съобщението излиза на 3 август. Турската власт в Русе праща вест в Цариград, че голям разбойник, терорист и душманин на султана е мъртъв.
Такива като Стефан Карджа трябва да се помнят и почитат.




Започна търсенето на сезонни работници по Черноморието.
Най-много свободни места има за сервитьори, бармани, готвачи, камериерки и администратори. И тази година недостигът на кадри ще бъде компенсиран с работници от Украйна и Молдова.
Преди началото на активния туристически сезон хотелиерите и ресторантьорите отново са изправени пред стар проблем - наемането на квалифициран персонал, информира БНТ.

Атанас Карагеоргиев - хотелиер: Всяка година става все по-трудно. Липса на кадри изобщо, не на квалифицирани кадри, а изобщо на кадри. Всички млади хора бягат. Най-добре проблемът с образованието и квалификацията се решава, когато държавата се намеси, когато има държавна политика.
Сериозен недостиг има на сервитьори, бармани и готвачи. Основно изискване към персонала е средно или висше образование, както и владеене на чужд език, предимно английски, руски или немски.
Божидар Михайлов - директор на Регионална служба по заетостта - Варна: Работодателите проявяват гъвкавост по отношение набирането на хора. По-скоро са склонни и търсят хора, които имат готовност за работа, имат готовност за учене и проявяват лоялност.
Заплащането, което се предлага в зависимост от позицията, е около средната работна заплата за Варна - 800 лева.
Божидар Михайлов - директор на Регионална служба по заетостта - Варна: Свидетели сме, че и в последните години заплащането има минимален ръст нагоре. Постепенно работодателите свикнаха с идеята, че трябва да дадат малко повече пари, за да си запазят кадрите.
За предстоящия сезон хотелиерите по Черноморието отново ще привличат сезонни работници от Украйна, Беларус и Молдова.


 Можете ли да си представите, че ще си легнете, а след това ще се събудите, мислейки си, че сте с 40 години по-млади?

Оказва се, че последните спомени на Ким са от последния й ден в училище

Можете ли да си представите, че ще си легнете, а след това ще се събудите, мислейки си, че сте с 40 години по-млади? Да, много от нас биха искали да върнат часовника, но това, което се случи с една дама на име Ким Деникюл, едва ли ще се изпита от някого.
Дамата от Луизиана е щастлива майка, съпруга и баба. Тя припада на паркинг, след като усеща много силно главоболие. Когато се буди в медицинския център, Ким установява, че е забравила всичко, което се е случило в живота й през последните 40 години. Сестрата, която бе дежурна в отделението, попита пациентката коя година е, а тя без да се замисля й отвърна: „1980!”,  пише Блиц.
Отново на 18
Оказва се, че последните спомени на Ким са от последния й ден в училище.  Ето защо тя изпада в паника, след като разбира, че родителите й са починали преди много години. Ким просто не можеше да разбере как всичко това е възможно. Тя просто помнеше, че е на 18 години и й е време да ходи в колеж.
Съпруг, деца и внуци?!
Състоянието на Ким се влоши, когато съпругът й Дейвид, който е на 60 години, разкри, че са женени и освен това имат осиновени деца и дори внуци. Жената обаче не можа да си спомни за никой от тях семейството й прекара доста време в това да й показва снимки – още от сватбата й, та до ден днешен
Направеният медицински преглед показал, че анамнезата се дължи на постоянна мигрена. Първоначално лекарите вярваха, че загубата на памет е временна, но след известно време разбраха, че жената никога няма да се възстанови.
„Нов” живот
Ким трябваше да се научи да общува „наново” със семейството си. Особено трудно й бе да се справи с модерните технологии: „Последният телевизор, който си спомням, е огромна кутия. Трябваше да станеш и да отидеш до него, за да смениш каналите. Но сега телевизорът виси на стената и е толкова.... тесен. Мога да сменям всичко от дивана”, признава тя.
Социалните мрежи пък я накарали да се смее неудържимо: „Как може хората да се оплакват, да спорят така и да признават толкова лични неща в интернет пространството”, запита тя.
Ким споделя, че няма да тъжи, ако паметта й не се върне никога. Тя е готова да си създаде нови прекрасни спомени

 
„Срещу тях открива огън картечница. Пеева започва да стреля с пистолет срещу преследвачите. Пръскат се няколко гранати. Калпазанов се надига и изтичва по склона, но в този момент до него се взривява още една граната. Взривът го зашеметява и го поваля в безсъзнание, а парчета го раняват в ръката. Жандармеристите го залавят.

Вела Пеева прескача ранена няколко хвойни и изчезва в храсталака. Успява да избяга и е укрита за няколко дни от ятака Иван Содев в плевнята му в горния край на село Каменица. Всички опити да се установи връзка с партизанската чета остават напразни, поради засилената полицейска блокада на селото. Вела Пеева напуска Каменица и се укрива в планината в продължение на повече от месец. Изкарва сама 37 дни ранена, гладна, премръзнала и без очила при нейното силно късогледство.

В самото начало на май времето застудява и отново завалява сняг. Вела Пеева слиза до потока да се измие и да вземе вода за през деня. Горският стражар Иван Божков от Каменица открива следите ѝ по току-що падналия сняг и съобщава на жандармерията. На 2 май вечерта в двора на лъдженското училище започва подготовка на ловната дружина за нов поход. След полунощ камионите тръгват в две посоки: едните - през Каменица за Елин връх, а другите - по шосето за Юндола. Акцията започва на 3 май в 03:30 часа. В 9 часа ротите от връх Арапчал се спускат надолу да претърсват местността, тъй като там често нощуват нелегалните от Лъджене и Каменица. Една от колоните води предателят Иван Божков. Той насочва жандармеристите към местността „Бялата скала“, където е Вела Пеева. Обкръжават я, започва продължителна престрелка. Вела Пеева стреля с пистолет, прикрита зад скалата. За да я изкарат оттам, хвърлят бомби. При първата бомба тя остава зад скалата, при втората избягва в малка долчинка и продължава да стреля. Сражава се сама срещу многобройна жандармерия 5 часа. Води бой, докато има патрони. Последния оставя за себе си. Според други твърдения загива от вражески куршум. Официалната версия е самоубийство. Командирът на ловната дружина майор Иванов напуска командното си място и отива при Бялата скала. Заповядва да донесат главата ѝ в щаба. В нейната раница откриват само книги - от Ботев, Смирненски и Яворов. И един бележник с песни, стихове и записани мисли.

Горският стражар Божков отрязва главата на Вела Пеева, която доставя за опознаване на командира на жандармеристите, а след опознаването поставя главата на всеобщ показ (за тези действия той получава премия 100 000 лева, в края на август 1944 г. е застрелян от партизаните).

Началникът на гарнизона заповядва главата на Вела да бъде изхвърлена в селския клозет. Двамата войници, които получават заповедта, правят друго - слагат я в сандъче и я заравят на един хълм в Лъджене, местността „Казармата“...“

***

В памет на Вела Пеева през 1948 г. селата Чепино, Лъджене и Каменица са обединени в град Велинград. Родната ѝ къща в Каменица е превърната в музей през 1953 г.
Всички опити за смяна на името на града се провалят вече 30 години. Хората просто не искат друго име.

***

Учителката на Вела:
„Голямо впечатление ми направи стаята, в която живееха с нейната сестра Гера. В нея имаше легла, маса, столове. Всичко блестеше от чистота и идеален ред. Над масата - портрет на Мария Кюри, над леглата - портрети на Ботев и Левски. Масата - отрупана с книги. За голямата нелегална дейност на Вела извън училище научих по-късно, но бях свидетелка на неизчерпаемите инициативи, които подемаше в клас. Нейната чиста душа не можеше да се помири с мисълта, че на света има толкова несправедливост, злини и нещастия."
Днес Вела щеше да навърши 97 години.

 Ако си мислите, че сте видяли всичко що може да се види от автомобилните творения на бившия съветски блок, то значи се лъжете жестоко. Винаги ще се намери нещо от архива, което да изненада поне част от вас… и нас.

Ровейки се из Мрежата, през последните дни попаднахме на интересно видео, в което огромна 6-колесна машина прескача хълмове и могили сякаш са легнали полицаи. Не се нуждаехме от много време да разбрем, дори по дизайна, че въпросното МПС с шокиращ клиренс и апокалоптичен дизайн е дело на руската инженерна мисъл. След дълго проучване на модела, научихме доста за него, а вече нямаме търпение да споделим и с вас.
 Та… огромният камион, за който говорим носи името ЗИЛ Е167 и е проектиран в началото на 60-те години, когато огромната страна осъзнава, че има нужда от високопроходима товарна машина, която да се справя с ужасните условия в Сибир и останалите северни територии.
Инженерите построяват Зил Е167 на базата на ЗИЛ 135, монтират му не един, а два V8 7.0-литрови двигателя с обща мощност 360 к.с. и го оставят да лежи на 3 моста, първият и последният, от които завиващи. Цялото дъно е покрото със стоманени платна, които освен, че защитават важните компоненти по механиката, помагат на камиона да хлъзга корема си по дълбоките преспи като шейна.
 
Двата 7.0-литрови мотора са монтирани в задната част на машината и затова отстрани можете да видите огромните въздухозабоrници, които допринасят са агресивния му вид. Мощността пък се предавала към 6-те гуми през две автоматични скоростни кутии от ЗИЛ 135L.
Офроуд възможностите на камиона били зашеметяващи. За бруталния ЗИЛ Е167 не било особен проблем да гази в 1.8 метра вода или пък да катери 42-градусови наклони. Вертикална стена от 1 метър също нямало как да спре огромния тежък всъдеход, който между другото изгарял 100 литра А92 за 100 км пробег. За този разход успявал да вдигне максималната скорост от 65 км/ч, носейки своите 7 тона плюс още 5 тона товар.

 
Интересно е, че ЗИЛ Е167 имал система за контрол на налягането в гумите, 10 тонна лебедка, в случай, че ви се наложи да преместите малка къща, както и два 900 литрови резервоара. След над три годишни тестове в най-суровите места на Русия, тежкият офроудър показал завидни способности, но въпреки, че били поръчани два броя от Министерството на отбраната, на бял свят втори прототип така и не пристигнал.


АРХИВ 2

АРХИВ 1