Срещнали се през 1947 г. в кафене, където работела жената
Съпрузи от САЩ, женени от 71 години, са починали в един и същи ден, съобщава The Daily Mail.
 
Хърбърт и Мерилин Делегайл се срещнали през 1947 г. в кафене, където работела жената.
 
"Често я наблюдавах да върви напред-назад, не можех да откъсна очи от нея. Накрая се осмелих да я поканя на среща", казва мъжът.
  Година по-късно двойката се оженила. Възрастните съпрузи починали на 12 юли в болница. 94-годишният Хърбърт починал първи, а след 12 часа починала 88-годишната му съпруга. Двойката има 6 деца, 16 внуци, 25 правнуци и три пра-правнуци

 Скандалната американска репортерка Джени Суши си изля душата в ексклузивно интервю пред Блиц по случая с Кубрат Пулев. Колегата ни Юри Славчев се свърза с колежката отвъд Океана, която отговори на въпросите ни.
Суши за първи път дава изявление пред българска медия. 
"Писна ми да мълча! Ще кажа цялата истина пред вас, за да узнаят всички в България каква е тя. Ще ви кажа и за всичко, случило се на афтърпартито след мача на Кубрат Пулев, както и за танца ми в скута на един от хората му", каза Дженифър Равало, каквото е истинското й име. 
"Първото и най-важно нещо, което искам да кажа, е че дело срещу Пулев не съм завеждала! Не го съдя!", обяви Суши.


Бившата дуетна половинка на Миро от „Каризма“ - Галя, чака бебе от чернокожия си приятел Роб. Галка все още не е съобщила официално прекрасната новина, но коремчето вече ѝ личи, пише "Галерия".
От няколко години Галя се занимава със собствен бизнес с кетъринг в Лондон. С дългогодишния си приятел Роб така и не сключиха брак, макар още преди 10 години се говореше, че ѝ е предложил.
Двамата се запознават покрай общия си интерес – музиката. Роб е барабанист, а Галка в началото започнала като певица по пиано баровете в Лондон. През последните няколко години тя се отказа от музикалната си кариера, създавайки сайта за кетъринг, който се оказал доста доходоносен.
Припомняме, че след разпадането на дует „Каризма“ половинката на Миро изчезна от светския живот. Зли езици заговориха, че е влязла в клиника за наркомани, а някои дори ѝ приписаха СПИН. Разочарована от абсурдните клюки по свой адрес, Галка се зарече повече да не се връща в България.



България гадае коя е мистериозната жена до Бойко Борисов,  на която той купи скъпарски имот в един от най – елитните квартали в Барселона докато народа няма какво да яде и умира от глад и студ.

В изтекъл запис от „Яневагейт“ бившите съдийки Владимира Янева и Румяна Ченалова спокойно обсъждат личния живот на министър – председателя  с адвокат Момчил Мондешки.
В типично женски и съвсем не конспиративен стил, те гадаят коя е новата. От разговора става ясно, че е много специална за него, тъй като се бръкнал за „скромно подаръче“ и й купил голяма красива къща в Барселона за 1.5 млн. евро.
Коя ли ще да е? – чудят се съдийките, като на мехленска сбирка в кабинета си, а колегата им юрист дава своя принос с ахкане и охкане. „Не може да я Мая, за нея знаеше цяла София“, отхвърлят първата възможност те. Не е ясно за Манолова ли става дума и дали се е прожектирал филма „Врагът в моето легло“, но пък се уточнява, че се обличала много добре, все в костюмчета, при това скъпи.
Не можело и да е другата, която пък носела само дизайнерски дрехи на „Шевриньо“. Там нещата се били разсъхнали, макар че й купил много подаръци… но, чак до къща в Испания не е стигнала. Минава се на обсъждане на третата, която била любовница на негов много близък приятел от кръга „Котараците“, обаче Борисов му я отмъкнал и даже я бил взел със себе си в протокола. И не ставало дума само за едното му чу*ане, а имало и чувства.
Инна Пелева пък, която беше спрягана за придворна журналистка на премиера и на която пращаше лимузини да я карат, а тя присъстваше на доста от командировките му в чужбина, е стара история и изобщо не  се споменава в клюкарските записи, защото и там нещата се разсъхнаха.
Лиляна Павлова?!?!, която доста време беше одумвана като нещо повече от министър в кабинета и ходеше навсякъде рамо до рамо с Борисов, също отпадна от небосклона, защото самата тя отрече да имат интимни отношения и лековерният народ й повярва.
Изобщо на част от народа му се иска да вярва в старателно изградения образ на министър-председателя като самотен евнух, който живее като псе в Банкя, говори само с кучетата си, или с някой министър, накичен с микрофони в тоалетната. /Б.р. записите с Миро Найденов/. Хапва си самотно сланинка, а след забраната на лекарите  ръфа сух хлебец и пилешко бяло месо и денонощно мисли за България.
И на наивниците не им се ще да повярват, че той е мъж като всички други, сменя си любовниците като носни кърпички, а те мълчат за онова, което са дочули покрай него, защото им запушва устите с много скъпи подаръци, вероятно придружени със солидна порция заплахи да мълчат!
Сегашната тръпка на Борисов е от манекенските среди, но от по-старата генерация, говорят под сурдинка в парламента. Тя има скъп апартамент в София и бизнес в Испания. За конспирация живее ту на едното място, ту на другото и никога не се е появявала публично където и да е с шефа на ГЕРБ. Връзката е толкова тайна, че я знаят само гардовете и пилотите на Борисов, както и нашия информатор, но здраво са стимулирани да мълчат.
Владимира Янева признава, че записът, в който тя и другата „кака“ обсъждат любовниците на Бойко е истински и твърди, че ако е искала да спи с Бойко, е можела още преди години.
Но не казва името на забулената в тайна щастливка, защото не е сигурна коя е. Най-вероятно обаче става дума за Цеци Красимирова, за която се знае, че преди 1.5 години се сдоби с луксозен апартамент в Барселона, където продължава да живее и към настоящия момент. Допълнително доказателство за твърдението, че именно Красимирова е мистериозната любовница на Премиера, е, че тя най-много отговаря на профила – манекенка, отъркала се в модните и политическо-мафиотските среди, но от години стои в сянка, богата като Крез.
любовницата на бойко борисов
Бившия министър – председател е разведен мъж и има право и на пет любовници, ако поиска. Но не това е въпросът.
Въпросът е дали човек на държавна служба, като него, би могъл да си позволи да подари къща за милион и половина евро на поредната си метреса. И колко пари има самият той, за да прави такива подаръци.
Откъде идват парите е ясно – от тъмни сделки с още по – тъмни стоки. Ненапразно ГЕРБ е наричан мафия. Кой е шефът на тази мафия?!?
Ние от Informiran.net знаем! А вие???
Източник: Skandalno


Селото се казва Челе ди Булгерия. На италиански се изписва Celle di Bulgheria. Името не е случайно. Планината наоколо се казва Булгария от векове, вероятно от 1400 години насам. За пръв път е документирано в стари карти от 13 век, че името на планината е България. Мястото е на около 400 километра на юг от Рим, и на около 80 км южно от Салерно.От Рим до Салерно се стига за около 3 часа по магистралите. Първите около 200 км се минават сутрин на хладно, след това южното слънце те загрява. Пътят минава край Неапол. Встрани от магистралата се издига заснеженият планински връх на вулкана Везувий. След Салерно няма магистрала до Челе ди Булгерия, пътят започва да се вие в едни зашеметяващи планини.Южна Италия очарова и през зимата, и през лятото. Българинът не е свикнал с такава зеленина зимно време. Температурите рядко падат под нулата. Редуват се маслинови и портокалови градини. В магазинчетата край пътя се продават мандарини с едни свежи листенца и клончета, личи си, че са току-що откъснати.

Селото Рока Глориоса, също основано от българи.

Едно нещо впечатлява българина непрекъснато, където и да пътува из Италия – и в Тоскана, и в Южна Италия, и навсякъде се виждат села и градове, кацнали на върха на хълм, връх, хребет. Има стари градове и села,

разположени като шапка върху някой връх

с конусовидна форма. Тук историята през вековете назад така е подредила нещата. Села и градове, построени на високото, със или без крепостни стени, но да може да се бранят от по-изгодна позиция при нападение. По българските земи е по-различно – села и градчета са разположени в долини и котловини, край реката.

На 20-ина минути преди да стигнем селото с името на България, на едни ливади край пътя се виждат дебели маслинови дървета. Моят водач и шофьор, 35-годишен тосканец, актьор с няколко други професии, сочи натам – “Сигурно са на 200 години”. Никой не знае, може и на 300-400 да са. Дънерите им са дебели над метър.

Преди селото Челе ди Булгерия минаваме през съседното, на около 2 километра, където на площада прави впечатление табелата “Св. София”. Тя сочи пътя към близка църква на хълма отгоре. Оказва се, че няма връзка с името на българската столица София, но все пак подсилва впечатлението…

Челе ди Булгария в превод означава нещо като килиите в България. Става дума за планината България в Югозападна Италия. Името в началото на миналия век е било Челе Булгерия – “килиите на българите”. Тук са се заселили прабългари още в 5-6-и век, заживели в планината в някакви издълбани килии като пещери и оттам идва името. Има и друга версия за превода на името – идва от древна дума celis, което означава седя, място за сядане, селище.

Навремето Мусолини, като националист, обаче добавил едно “Де” пред Булгерия. Не може да има село ей така с името България в Италия, то трябва да показва, че е от този район – планината Булгария.

Селото се е превърнало в атракция за днешните българи. За него е писано малко, но се разчува и пътуващи из Италия нашенци прескачат да го разгледат. Тук за пръв път идва българският посланик Райко Николов през 86-а година. Миналата година за последно е идвал сегашният посланик Марин Райков, неговият син. Той довел и Бойко Василев от БНТ, който направил репортаж в “Панорама”. И така се чуло повече за селото.

Село, село, ама прилича на градче

Каменни къщи, каменни стъпала, плочници, спретнати дворове с каменни огради. Тук там от дворовете се обаждат кокошки, като в българско село. Но в градините зреят портокали и лимони, съвсем не като в българско село. Къщите са на наклон, над селото се издига хребет от планината Булгария, от другата страна на километър-два се издигат други хребети. На един конусовиден връх в далечината е кацнало друго село. Казва се Рока Глориоса и се оказва, че също е основано от прабългари.

Портокали капят в двор в Челе ди Булгерия.

Каква е тази история? Странно, но е истина. Описана е тук там, без да е изследвана достатъчно. Няма точни данни, но преди и по време на основаването на българската държава, през 5-и, 6-и и 7-и век прабългарски войници, в някои случаи цяла армия по десетина хиляди души, тръгвали от Волжка България в походи на Запад. И там се разпилявали. Като войници били наемани от готите или от византийците. Някои воювали на страната на едните, други – на другите. И, както си му е редът в онова време, на войниците работодателите се отплащали със земя. Вероятно някой е платил на някакви прабългари със земя в този район, те заживели тук, полека лека направили села. От прабългарите днес са останали само имената на местности и села.

Площадчето на днешното село има всички атрибути на българско село – черква, паметниче на загиналите в Първата световна война. Но някак е различно. Има паркинг за коли, пейки, боклуджийски кошчета, някак градски изглежда. Някои дори го наричат градче. Заедно със съседното село или по-скоро махала, двете образуват една община, общо с 1600 жители. Това е район на Италия, от който в края на 19-и и началото на 20-и век се е изселило половината население. И сега много емигранти от Северна и Южна Америка идват по този край да си търсят корените, родните села на дядовците и бабите си.

Питаме на площада знаят ли защо така се нарича селото. Мъж на средна възраст веднага ни отпраща към доктор Карели, който бил и историк и описал историята на селото. “Той ще ви разкаже всичко”, казва човекът.

По пътя към къщата му сядаме в местния ресторант. Просторен, чист, малко прилича на българска механа. Двама пенсионери играят на една маса някаква игра, едно дете ги гледа. Няма никой, освен нас – български журналист, българка, живееща в Рим и приятелят й тосканец.

Кръчмарката се казва Мария, веднага се разтапя от любезност, като разбира, че има българи. Отива някъде и носи една картичка на храма “Св. Александър Невски” – изпратили й я двама българи, минали оттук, и те обядвали в кръчмата като нас.

Кръчмарката Мария показва картичка от София, която й изпратили двама българи, минали оттук преди година. Снимка: Иван Бакалов

Менюто изненадва. Поръчваме три вида паста, кръчмарката ги носи, изглеждат прекрасно, като за снимка. Двамата ми спътници ахват. Познават менютата на римските ресторанти и казват, че такива пасти, правени на място от прясно тесто, се сервират само в отбрани скъпи заведения в Рим. И другите ястия освен пастите оставят впечатление за скъп ресторант. А съвсем не е.

В съседна градина няколко дръвчета са отрупани с портокали. Кой знае защо никой не ги бере и те са накапали на тревата отдолу като в живописна картина. Някак особено е да чуеш как глухо портокалите тупат по земята.

Къщата на доктор Карели

е солиден каменен дом, с масивна врата. Докторът отваря лично, въвежда ни в един хол и веднага се впуска да разказва историята на селото. Д-р Паскуале Карели е пенсионер, вече не работи. Издал е няколко книги, една историческа, автор е и на пиеси, някои играни в театри във Флоренция.

Проучвал дълго историята на родния си край, проучвал подробно и откъде идва името Булгария. И отпраща още към 5-и век, тогава се появили прабългари по тези места. Но после споменава хан Алцек, по възрастен брат на хан Аспарух, син на Кубрат. Горе-долу по времето когато е основана България, той тръгнал с 10-хилядна войска на Запад, стигнал Северна Италия, и после следите се губят. Според някои източници стигнал точно до тези места на юг и се заселил тук. Според други не той, а негови войници се заселили тук. Но това става вече в 7-и век, преди Аспарух да основе българската държава. Откъде тогава има данни за прабългари от 5-и и 6-и век по тези места, не става ясно.

Д-р Паскуале Карели.

И изобщо връзката с България на хората тук е само в името. Самият хан Аспарух идва по сегашните български земи с армия от 10 хил. до 30 хил. души, в най-смелото предположение – до 100 хил. души. Няма точни данни. И прабългарите се разтварят сред население от около 1,5 млн. траки, славяни и всякакви, населили тези места. Последно различни генетични изследвания на БАН и др. потвърждават историческите факти. В гените на българите има около 5-10% от т. нар. конни народи, към които принадлежат прабългарите. Около една трета има славянски гени и една трета тракийски. Но прабългарите са дошли с армия и военна организация и са донесли ноу-хауто за държава. Сключвайки договор с Византия, Аспарух основава държава, която граничи с византийската империята от север.

А част от волжските българи са стигнали и до планините край селото Челе де Булгерия. Доктор Карели казва, че разговарял преди много години със стар пастир по тези места, който му показвал пещери нагоре в планината и останки от нещо като крепост горе на хребета. Там се криели българите, разказал преданието старият пастир. Колко е останало от тези прабългари в следващите години, никой не знае. Но името останало. На тях кръстили планината.

Карта от 13-и век на района около селото, на която се вижда надпис Montagna Della Bulgaria – Планината България. Снимка: Иван Бакалов

Докато говори докторът, от съседната стая се показва съпругата му, вижда се и възрастна жена край камина. Докторът обяснява, че това е тъщата му, на 98 години, която изглежда на не повече от 70-75 г. Знае всички телефони наизуст, шета из къщи, казва докторът.

Преди да се появят прабългарите, векове наред в Европа е властвала Римската империя. Тогава земите на днешна България са били част от нея. Римската империя е нещо като Европейския съюз днес, но продължила около 500 години. Армиите са обикаляли от Запад на Изток и от Юг на Север, отвсякъде са взимали войници и

семето им се разнасяло

из пределите на империята. Така се смесвали гените на населението и от днешна Италия, до днешна България има хора с една кръв. Никой не знае с кой римски войник е съгрешила пра-пра-пра баба му през 3-и век, примерно. През 4-и век пък император става Максиминус Трак, който е от българските земи. Като младеж бил пастир някъде около Пазарджик или Монтана, никой не знае. Но го взели в армията, понеже бил едър здравеняк, почти два метра. Той се издигнал като командир, докато един ден оглавил армия и при поредни разправии в сената на Рим армията го издигнала за император. Властвал начело на империята 4 години.

Надпис на тосканска грапа, на който се вижда името на общината Bolgheri.

Доктор Карели ни повежда към другата си къща. Тя е като лятна вила, с басейн и голяма градина. Също масивна къща, с просторен долен етаж, кабинет и библиотека на горния етаж. Там докторът отваря един сборник със стари карти и започва да търси къде е отпечатана карта от 13-и век, в която се вижда надписът Булгария върху планините наоколо. Намира картата и ни я посочва. Сочи ни и селото Рока Глориоса на връх в планинските хребети в далечината срещу градината и обяснява, че и то е основано от прабългари. Според д-р Карели общо около 100 наименования на местности, села и др. в Италия имат в корена си “България”, “българи”. Убеждавам се в това дни по-късно в Тоскана, когато виждам на етикета на една грапа името община “Болгери”.

Тръгваме от Челе де Булгерия обратно към Рим по здрач. Планинските хребети по пътя се издигат величествено на фона на тъмното небе, без да знаят, че носят името на България.

Източник: e-vestnik

България е щяла да получи свобода и човешки права и без Руско-турската псевдо-освободителна война. Руската окупация реално постига обратните цели и разпокъсва страната.
Това коментира във Фейсбуг, министърката на външните работи Екатерина Захариев, в навечерието на посещението на диктатора Ердоган у нас.
"През 1876 г. се провежда конференция в Цариград на всички велики сили. Основният проблем е "българския въпрос". Без да се пролива кръв, великите сили се договарят за създаване на 2 български автономни области.
После султанът проявява още по-голяма щедрост - вместо автономия и свобода само за българите, той издава изцяло нова Конституция, която гарантира правата на всички поданици. Всички хора стават равни, българи на турци, на арменци, на араби.
С това целите на националното освобождение са изпълнени и всички българи са свободни европейски граждани в една държава.
Руската атака от 1877 г. води до кръвопролитна война и накрая - половината българи се оказват извън освободените територии. Страната ни е принудена да води още ред кървави войни за национално обединение, което не е завършено и до днес..."- обясни Захариева.
Тя добави също, че дори самото "освобождение" се дължи на добрата воля на турците.
"Вижте фактите, османците на са разгромени - в четириъгълника Русе-Силистра-Варна-Шумен, има 80 хилядна готова войска, която дори не е мръднала. На юг от Балкана чака Сюлейман паша с 40 хиляди души. Да, не са минали Шипка, но са напълно боеспособни. Османската империя има сили да воюва още години, дори да изтощи Русия и да спечели - подобно на Кримската война. Но султанът разбира, че няма смисъл. Той и без това вече е дал свобода на българите, защо да воюва, за да ги пороби отново?" - убедена е Захариева.
Свързахме се с историци да коментират ситуацита. Те потвърдиха за конференцията от 1876 г. и възможността България да се освободи без война. Но султанът не изпълнява решението, а издава въпросната конституция, известна като "Конституцията на Митхад Паша". Тогавашният Велик везир. Този документ е само на хартия, никога не е спазван и хвърляне на прах в очите. Това се вижда от съдбата на останалите под турска власт българи, както и от другите народи в рамките на империята. Никой никакви права не получава.
След разгрома в Плевен пък военното положение на турците е пълен разгром. Укрепеният четириъгълник край морето изначално е блокиран от руски войски и там нито те, нито турците са можели да водят сериозна война. Всички се решава край Плевен. След това русите преодоляват Балкана през зимата, изненадват турците и стигат с рехава съпротива почти до Цариград. Спрени са от английската флота, влязла в пристанището на турската столица.
Но ако Бойко ще става паша, а ние - отново поданици на султана, тогава трябва да започваме да учим историята на Захариева.

0.Н.

АРХИВ 2

АРХИВ 1